Harry Potter fan forum

"- Хари... ти си вълшебник.
В колибата настъпи тишина. Чуваха се само шумът от морето и свистеното на вятъра.
- Какъв съм? - ахна Хари.
- Вълшебник, естествено!"

"Никой никога през целия му живот не му бе писал писмо! Кой ли можеше да му пише? Нямаше приятели, нито други роднини, не беше записан в библиотеката, та дори не бе получавал нелюбезни бележки с искане да върне книги. А все пак, ето го - едно писмо, адресирано толкова ясно, че не можеше да има грешка..."

" Полираната до блясък златна табелка на Риддъл беше прибрана в един шкаф в ъгъла. На нея не пишеше защо точно му е дадена. ("Толкова по-добре, иначе щеше да е по-голяма и трябваше повече да я лъскам" - изкоментира Рон.)
Името на Риддъл откриха и върху един стар медал за магически достойнства, както и в списъка на отличниците от онова време."

" Не се включвайте лекомислено в турнира. Щом Огненият бокал посочи някого, който и да е той, той трябва да участва в турнира докрай. Пускането на името в бокала означава задължение и обвързване с магически договор. Ако името ви излезе от бокала, връщане назад няма. Моля, преди да заявите участието си, помислете дали го желаете от все сърце. "

" - Изпити ли - простена Шеймъс Финигън. - Нима ще имаме изпити?
Силен трясък се чу зад Хари - вълшебната пръчка на Невил Лонгботъм се бе изплъзнала и бе отсякла единия крак на чина му. Професор Макгонъгол го възстанови само с един замах на своята пръчка и се обърна намръщена към Шеймъс.
- Единствената причина, поради която училището още не е затворило в сегашната обстановка, е за да ви даде необходимото образование - строго каза тя."

"Различните обичаи и езици нямат значение, ако целите ни са еднакви, а сърцата – отворени."

"Има неща, които хората не могат да преживеят заедно, без в края на краищата да не се заобичат взаимно.

Винаги невинните са първите жертви – каза. – Така е било от векове, така е и сега."

"Слязоха в самото сърце на Лондон, повлечени от потока костюмирани жени и мъже, които носеха куфарчетата. Качиха се с ескалатора горе, минаха през билетната бариера (господин Уизли направо си умря от удоволствие, като видя как процепът му глътва билетчето) и излязоха на широка улица с оживено движение по нея - от двете й страни се възправяха внушителни сгради."

" - Я да видим сега… шест… - взе да набира той номера, - две… четири… пак четири… пак две…
Още докато шайбата се връщаше с тихо жужене в първоначалното си положение, вътре в телефонната кабина екна студен женски глас, който обаче не идваше от слушалката в ръката на господин Уизли, а кънтеше ясно и високо, все едно точно до тях стоеше някаква невидима жена.
- Добре дошли в Министерството на магията! Представете се, ако обичате, и кажете по какъв въпрос идвате."

"Яркочервен парен локомотив чакаше до перон, пълен с хора. Над него висеше табела с надпис "Експрес "Хогуортс", 11ч". Хари погледна назад и видя на мястото, където преди това беше билетното гише, арка от ковано желязо, на която пишеше "Перон Девет и три четвърти". Беше успял."

"Имаше магазини, в които продаваха одежди, магазини, в които предлагаха телескопи и странни сребърни уреди, каквито Хари никога не беше виждал, витрини, натъпкани с буренца, пълни с далаци от прилепи и очи от змиорки, олюляващи се камари от книги със заклинания, пачи пера и свитъци пергамент, шишета за отвари, глобуси на Луната..."

"Беше се озовал на мръсна и мрачна уличка, където изглежда нямаше нищо друго, освен магазини за Черни изкуства. Онзи, който току-що бе напуснал, "Боргин и Бъркс", беше като че ли най-големият. Точно отсреща бе изложена отвратителна колекция от сбръчкани изсъхнали глави, а две врати по-надолу в голямата клетка пълзяха гигантски черни паяци. Двама дрипави магьосници го наблюдаваха от един тъмен вход и нещо си шушнеха."

"- "Гринготс" - обади се Хагрид.
Бяха стигнали до снежнобяла сграда, която се извисяваше над малките магазинчета. До излъсканата й бронзова двукрила врата, облечен в яркочервена униформа, стоеше...
- Да, той е таласъм - каза Хагрид спокойно, докато изкачваха белите каменни стъпала към него."

" - Кой перон?
- Девет и три четвърти.
- Не говори глупости - каза вуйчо Върнън. - Няма перон Девет и три четвърти.
- Пише го на билета ми.
- Луди - отсече вуйчо Върнън, - луди за връзване, всичките до един!"

"Хари никога не би могъл дори да си представи такова странно и великолепно помещение. Беше осветено от хиляди и хиляди свещи, които се носеха на средна височина над четири дълги маси, където седяха останалите ученици. Масите бяха подредени с блестящи златни чинии и чаши. В дъното на залата имаше още една дълга маса, където седяха учителите. [...] Главно за да избегне всички тези вторачени очи, Хари погледна нагоре и видя един кадифеночерен таван, изпъстрен със звезди."

"Спряха в сянката на същия бук край езерото, където една неделя Хари, Рон и Хърмаяни си бяха писали домашните, и се излегнаха на тревата. Хари пак погледна през рамо и за своя радост видя, че Снейп се е разположил на тревата в дебелата сянка на близките храсти."

"В "Хогуортс" имаше сто четирийсет и две стълбища: широки и изящно извити, тесни и разнебитени. Някои в петък водеха другаде. Други - с едно изчезващо стъпало на средна височина, което трябваше да помниш и прескачаш. Освен това имаше врати, които не се отваряха, ако не ги помолиш учтиво или не ги погъделичкаш на точно определено място, и врати, които всъщност изобщо не бяха врати, а плътни стени и само се преструваха на врати. Много трудно беше също да запомниш къде е всяко нещо, тъй като всичко като че ли много често се разместваше. Хората по портретите непрестанно си ходеха на гости и Хари беше убеден, че доспехите могат да вървят."

"Да идеш можеш в "Грифиндор",
където са сърцата смели -
такава храброст, почит, доблест
от всички други ги отделят."

"При мъдростта на "Рейвънклоу"
иди, умът ти щом е буден -
с находчивост и вещина
животът ти не ще е труден."

"А може би и в "Слидерин"
ще срещнеш своите другари -
за да постигнат целите си,
тез хитреци средства не жалят."

"В часовете на Макгонъгол винаги имаше много работа, но този ден беше особено трудно. Всичко, което Хари бе научил миналата година, сякаш се бе изпарило от главата му през лятото. Трябваше да превърне един бръмбар в копче, но всъщност успяваше само да изтощи насекомото, което непрекъснато бягаше от пръчката му, лазейки по целия чин."

"Намираше се в просторна и красива овална стая, из която се носеха странни леки шумове. Върху масичката на високи вретенообразни крака лежаха причудливи инструменти, които бръмчаха и изпускаха малки облачета пушек. Стените бяха покрити с портрети на някогашни директори, които кротко си подремваха между рамките. Имаше и едно огромно писалище с крака на граблива птица, а зад него на една лавица седеше оръфана магьосническа шапка с кръпки - Разпределителната."

" Вратата на учителската стая отново се отвори с трясък. В един миг на надежда Хари беше сигурен, че ще влезе Дъмбълдор. Но се появи Локхарт, при това грейнал в усмивка.
- Толкова съжалявам! Бях задрямал. Какво изпуснал?"

"Мека светлина струеше от изящен полилей с много свещи. Всичко наоколо бе от бял мрамор, дори и празният, както изглеждаше, правоъгълен басейн, вдълбан в пода по средата на помещението. По ръбовете на басейна бяха монтирани около стотина златни крана и на дръжката на всеки от тях се виждаше скъпоценен камък с различен цвят. Имаше и трамплин за скачане. По прозорците висяха дълги ленени пердета, в един ъгъл имаше цял куп пухкави бели хавлии, а на стената бе закачена една-единствена картина в златна рамка. Там бе изобразена русокоса русалка, която спеше върху скала и при всяко похъркване косата й се развяваше леко пред лицето."

"... Нямаше го във "Велики магьосници на двайсети век", нито в "Забележителни магически имена на нашето време"; липсваше и в "Значителни съвременни магически открития", както и "Изследване на най-съвременните тенденции в магията". Към това естествено се прибавяше и огромният обем на библиотеката - десетки хиляди книги, хиляди рафтове; стотици тесни редици. "

"Соварникът представляваше кръгло каменно помещение, студено и ветровито, защото нямаше нито един прозорец със стъкла. Целият под бе покрит със слама и осеян с птичи изпражнения и оглозгани скелети на мишки и врабци. Стотици и стотици сови от всякакви разновидности бяха накацали по пръчките от пода до тавана. Почти всички спяха, но тук-там някое кръгло кехлибарено око се облещваше срещу Хари."

"Хари се събуди в неделя сутринта в обляната от ярко слънце болнична стая с нови кости в ръката, която обаче бе все още много скована. Той седна в постелята си и погледна към леглото на Колин, но около него бяха опънати завесите, зад които Хари се бе преоблякъл предишния ден.
Като разбра, че е буден, Мадам Помфри пристигна с табла със закуска и започна да сгъва и да изпъва ръката и пръстите му.
- Всичко е наред."

"... там можеш да влезеш само ако наистина имаш нужда - обясни сериозно Доби. - Понякога я има, друг път - не, но появили се, вътре ще намериш всичко, каквото ти трябва."

" - Основава се клуб по дуелиране - обясни Шеймъс. - Първата сбирка е тази вечер! Не бих се отказал от няколко урока по дуелиране, може да ми потрябват в скоро време…
- Какво, да не мислиш, че чудовището на Слидерин може да се дуелира? - каза Рон, но и той прочете съобщението с интерес. - Може да се окаже полезно - каза той на Хари и Хърмаяни на път за вечеря. - Какво ще кажете да отидем?"

"Стотици места бяха издигнати на трибуни около игрището, така че зрителите да са достатъчно нависоко, за да виждат какво става. В двата края на терена имаше по три златни стълба с обръчи на върха. Те напомняха на Хари за пластмасовите пръчици, с които мъгълските деца духаха сапунени мехури, само че тези бяха високи петнайсет метра."

"Хагрид живееше в малка дървена къща до края на Забранената гора. През входната врата видяха един арбалет и чифт гароши. [...] Пусна ги да влязат, като се мъчеше да удържи на нашийника огромна черна хрътка.
Вътре имаше само една стая. От тавана висяха пушени бутове и фазани, в откритото огнище вреше медно котле, а в ъгъла стоеше огромно легло, покрито с юрган, съшит от различни пъстри парчета плат.
- Чувствайте се като у дома си - каза Хагрид."

"Дървото, в което се бяха разбили, сега ги нападаше. Стволът се бе огънал почти на две и чепатите му клони налагаха всяко местенце на на колата, до което стигаха."

"- В гората? - повтори той и гласът му не звучеше толкова хладнокръвно, както обикновено. - Не може да влезем там нощем... имало най-различни неща... чувах за върколаци.
Невил се вкопчи в ръкава на одеждата на Хари и издаде звук, сякаш се е задавил.
- Така ли смяташ, а? - каза Филм и гласът му бе пресипнал от злорадство. - Трябваше да помислиш за тия върколаци, преди да се провиниш, нали така?

"Хогсмийд приличаше на коледна картичка - къщурките със сламени покриви и магазинчетата бяха сгушени в пухкав сняг, на вратите им висяха коледни венци, а дърветата бяха окичени с гирлянди от вълшебни свещички."

"Той пъхна мантията невидимка под якето си и в ледения въздух, щипещ по лицата, двамата продължиха безпрепятствено нататък, покрай още къщи, във всяка от които беше възможно навремето да са живели Джеймс и Лили или пък сега да живееше Батилда. Хари се взираше във входните врати, в натежалите от сняг покриви и предните веранди и се питаше дали не помни някоя от тях, макар и дълбоко в себе си знаеше, че това е невъзможно - бил е една на годинка и нещо, когато завинаги е напуснал селото."

"Хари започна да реди наум думите и тъкмо стигна до "площад "Глимолд" номер дванайсет", когато между сградите на номер единайсет и номер тринайсет сякаш от вдън земя  изникна очукана врата, последвана веднага от мръсни стени и прашни прозорци. Все едно някой бе вмъкнал тук надуваема къща, като първо бе разбутал другите, за да й направи място."

"- Никой още не знае как е успял да избяга от Азкабан - каза Рон притеснен. - Друг затворник не е успявал досега. А той е бил и под свръхстрога охрана."

"- Това ли? Нарича се мислоем - отвърна Дъмбълдор. - Понякога усещам главата си препълнена от мисли и спомени, което сигурно се е случвало и на теб.
- Ами... - успя само да каже Хари, който не можеше със сигурност да определи дали е изпитвал подобно чувство или не.
- В такива моменти използвам мислоема - продължи Дъмбълдор, като направи знак към каменния съд. - Изтеглям като през сифон мислите, които са ми в повече, прехвърлям ги в съда и се връщам към тях по-късно на спокойствие."

"Той ще стане прочут... ще стане легенда... Не бих се изненадала в бъдеще днешният ден да е известен като деня на Хари Потър... Ще се пишат книги за Хари... всяко дете по света ще знае името му!"

"Преди да започнем да се храним бих искал да кажа няколко думи. Глупак! Медуза! Дреболия! Щипване! Благодаря!"

"Защо да се плашите от Вие-знаете-кого?
А ТРЯБВА да се стряскате ето от какво:
У-НЕ-ООО!
Запек - каква сензация, застигнал е цялата нация!"

" - Казах й, че татуировката ти е на унгарски шипоносец - отвърна Джини и разсеяно прелисти вестника. - Много по-мъжкарско е.
- Благодаря - ухили се Хари. - А какво й каза за Рон?
- Че неговата е на пухкавел мъник, но не уточних къде."

"... Хари топна пак перото си и написа: "Казвам се Хари Потър."
Думите светнаха за момент върху страницата и също изчезнаха безследно. Тогава обаче нещо се случи. Върху страницата бавно се очертаха със собственото му мастило думи, които Хари изобщо не беше написал: "Здравей, Хари Потър! Аз се казвам Том Ридъл. Как е попаднал дневникът ми у теб?"

"Имаше "Кутийки с лиготийки", които близнаците бяха усъвършенствали през своята последна, недовършена година в "Хогуортс", направи му впечатление, че най-много се харчат дражетата "Кръв от нослето", от които бе останал само един смачкан кашон. "

"- Казва, че в двора му имало някой. Чул ги как се промъкват към къщата, но били нападнати от неговите кофи за боклук.
- Какво точно са направили кофите за боклук? - попита господин Уизли, записвайки трескаво.
- Доколкото знам, вдигнали са страшна врява и са открили стрелба с боклуци."