Кейт ми позволи да почукам на огромната дървена врата и зачакахме мълчаливо. След по-малко от минута се чу лаят на кучето Фанг и тежки стъпки отекваха по пода. Вратата се отвори и пред нас застана Хагрид, облечен в светлорозова престилка. В едната ръка държеше много примамливо малко кексче, а в другата - голяма дървена лъжица. По лицето и ръцете имаше следи от брашно, яйца и канела, а косата му като че ли беше по-разрошена от обикновено.
- Ух, знаех си, че миризмата ще се усети и ще привлече учениците тук - въздъхна уморено великанът, но след това се усмихна. - Влизайте, момичета, не стойте на вратата, и без това съм направил прекалено много от моите кексчомексчета с ванилия и ягодки.
- Кексчо .. какво? - Кейт попита учудено.
- Кексчомексчета. Най-новата ми рецепта. - Хагрид гордо изпъчи гърди и влезе навътре.
С грифиндорката се погледнахме изненадано, а след това се подсмихнахме. Хагрид винаги измисляше щури неща.
Пристъпихме в къщурката. Беше много разхвърляно, на двете лилави кресла стояха множество книги, вероятно свързани с магически рецепти. На малката маса имаше какво ли не - шоколад, кремове, лъжици, чаши и чинии, прясно мляко и безброй подправки. Хагрид отиде до огнището, където Фанг се беше излегнал, и разбърка чая, а след това забързано освободи двете кресла, като хвърляше книгите където му падне.
- Седнете, моля ви, седнете. Искате ли чай?
След като погледнах Кейт, отвърнах усмихнато:
- Да, благодаря. Хагрид, какви са тези кексчомексчета?
- Това са магически кексчета, които имат мирис на любимите ястия на всеки един човек. И това ги прави толкова вкусни и примамливи.
- А .. ще може ли да ги опитаме? - попита Кейт развълнувано.