Скришното място

Джеси Клерт и Дженифър Маклол се размотаваха из училището. Двете момичета се разбираха чудесно. Джеси беше слидерин а Джени беше от хъфълпаф. Бяха много различни но бяха най-добри приятели.
Този път се разхождаха по един тъмен коридор. Двете си говореха щастливо. Мислеха си че никой няма да ги намери. Изведнъж чуха стъпки. Джеси искаше да разбере кой е. Но стъпките приближаваха. На двете момичета им беше забранено да се разхождат по този коридор. Изведнъж Джеси се сети за нужната стая. Насочи се към нея. Какво се правеше .. Сети се! Искаме Скришно Място , искаме скришно място ... искаме скришно място! Точно когато почна да губи търпение се отвори врата. Джеси грабна ръката на Джени и влязоха. Вратата се затвори ... Ох фиу!
– Добре че избягахме нали? - попита момичето

Дженифър все още бе изплашена и любопитна. Страхът й казваше 'Ами ако ни хванат, свършено е с мен'. Любопитството й пък 'На кой ли бяха тези стъпки искам да изляза!'. Когато тази мисъл се появи в главата й тя леко се дръпна, но Джеси я държеше здраво. През времето на паникьосване на Джени, Джеси каза:
- Добре, че избягахме нали?
Дженифър бе малко расеяна затова каза само.
- Да, да, да...Амм.. извинявай какво казваше? Малко съм паник...А да, ами наистина добре е, че избягахме! Размина ни се на косъм.-Минута, две и бърборанката пак започна.- Ами нещо ново в подземието на Слидерин?

Джеси беше толкова щастлива че избягаха че направо всичко минаваше през едното ухо през другото. Но успя да долови въпроса чийто отговор щеше да я накара да се плюсне на земята и да се пръсне от смях. Въпроса беше:
- Ами нещо ново в подземието на слидерин? - пита съсвем спокойна джен
- Ами това е поверителна информация - каза джес и след това намигна за да стане още по ефектно като в някоя комедия. И наградата на най-тъпия отговор на света се връчва на ... Джеси Клерт- мислеше си джеси.
- Хей , хайде да разгледаме наоколо може да има нещо интересно се пак е нужната стая!

Докато наоколо дебнеше мълчанието, на Джен и домъчня за совата й Сар. Милото същество, неговото приятелче бе в приключение(бъркотия според Джен). Започна да мисли за едно водопадче до къщата им. Искаше да се прибере, но и да стане велик магьостник, но беше очевадно, че не може и двете неща едновременно. От дъжд на вятър чуваше нещо, но ето че Джес лубопитно каза:
- Хей, хайде да разгледаме наоколо може да има нещо интересно се пак е нужната стая!
Джен бе малко объркана.'Щом е нужната стая значи накъдето тръгнем там ще има това откоето се нуждаем!'. Тази стая бе най-нужна на Джен, за да прати написаното писмо към дома. Без да мисли тя отговори:
- Добре хайде да вървим! Може да се появи нещо, което ни е нужно!- заяви Дженифър като се надяваше да не бърка.
Те започнаха да се разхождат и да мислят за различни неща. Докъто мълчаха нищо не се виждаше й Джени вече започна да мисли, че не е права. Тъкмо когато щеше да попита Джес, какво желае най-силно се появи бяла сова.
- Хей там има нещо! Хайде!-каза Джеси и започнаха да тичат.
Когато се приближиха, Джен разпозна Сар и отиде при нея.
- Здрасти, Сар. Искам само да занесеш това писмо на татко, ако той започне да пише отговор ми го донеси и се върни в соварника. Ако няма отговор просто се върни в соварника!-това, което Дженифър се нуждаеше стана. По това личеше, че найстина е Нужната стая.Сега, за да се върне в мислите си, тя попита.-Джес, откакво се нуждаеш сега?

Джеси беше капнала искаше да си легне и да дремне.
- От какво сенуждаеш сега? - беше я попитала Дженифър - А?
- От чаша кафе и транспорт до подземието на слидерин защото не мога да си движа краката! - оплака се Джеси - Е аз ще тръгвам че домашното е много голямо.
-Добре ще се видим в часа по отвари! - отговори Джен
- Добре ...
След дълго обикаляне най-накрая откри пътя навън. Излезе затвори вратата тихичко и почна да стъпва леко като перце. Изведнъж някакъв глас се обади.
- О още една слидеринка - каза мазно Джоана - По добре се махай да не те обадя на учителите - каза с същия мазен тон Джоана , намигна и изчезна.
Е след тази случка Джеси се върна в мазето ..