Около езерото

Кейт отиде до езерото.Седна на брега и се загледа във вълните.Толкова мисли и се въртяха в главата,но днес бе решена да ги пренебрегне всичките.И да помисли малко за себе си на спокойствие.
Тъкмо когато мислеше да се излегне спокойно на тревата,до нея дойде едно момиче от по-малките курсове,която изглежда май за първи път виждаше езерото.Уудсток въздъхна.И тогава се сети,че май я беше виждала в общата стая...да,когато беше с Бастиян.
-Здравей!Да се запознаем?-предложи учтиво и се усмихна.-Аз съм Кейт.Кейт Уудсток.

Момичето беше решено да си почине малко от всичките уроци. Искаше да отиде малко навън. Излезе от училището и тръгна да се разхожда навън. Колко е голямо тук мислеше си тя и колко красиво. Чу шума на вода наоколо. Тръгна след него. Колко оспокояващо. Щеше да седне и тогава чу че някой я заговаря. Нея? Как никой не знае коя е. Момичето я попита как се казва. Изглеждаше добра. Спомена че се казва Кейт Уудсток. Момичето не знаеше какво да прави не я биваше в тези работи.
-Здравей, Аз съм Джаки Джаки Потър - Каза леко плахо момичето - Приятено ми е да се запознаем.
Чу своите думи да минават покрай ушите и .. Седна до Кейт и се загледа в реката. Напомняше и за Дома ... Имаше близа до тях река и беше пораснала с звуците на водата когато беше нервна или изплашена да чуе водата се оправяше на мига ...
-Кейт какво правиш тук?

Кейт гледаше с крайчеца на окото си момичето,което сядаше до нея.Джаки Потър,беше казала че се казва.
-Кейт какво правиш тук?
-Ами търся усамотение.Умръзна ми от цялата шумотевица в замъка и се надявах тук поне да намеря отмора.-Кейт се усмихна.Загледа се в листата,които падаха от дърветата до тях и направи лесна магия с която те се завъртяха в кръг около тях и отново се върнаха на клоните,от които бяха паднали.Как не и се искаше да свършва лятото...но ето че есента бе в началото си.
-А ти какво правиш тук?-попита Кейт любезно загледана в малкото телце на момиченцето до нея.Спомни си времето,когато бе първокурсничка и не можеше да повярва,че някога и тя е била толкова малка..-Потър..да не би по някакъв начин да си свързана с прочутото семейство на Хари Потър?-попита.

Ох не. Надяваше се че този въпрос няма да изкочи от никой уста. Защо точно този въпрос от всички други възможни въпроси. Мразеше да говори за семейството си!Винеги когато казваше кой е дядо и всички ости се отваряха толкова голямо че можеха да лапнат муха. Повечето я харесваха само заради смейството си. Мразеше това семейство! Защо него? Защо??
-Ами исках да почина от всички тези уроци и шумотевица от замъка .. И относно другия ти въпрос ... - момичето млъкна. няколко минути тягостно мълчание най накрая събра смелост да го каже ...
-Да Хари Потър ми е дядо. Никога не съм гопознавала нито пък баба нито пък татко - като каза това момичето се наведе така че кейт да не може да види сълзите и ..

Това и се стори толкова странно!Как така,най-почитаното семейство в магъосническия свят,биха се отнесли така с техен потомък?..Кейт замъча и изкара едн аносна кърпичка от джоба си.
-Не плачи,Джаки...Ето..-каза Кейт тихичко,тъй като усещаше че тя не искаше да види че плаче.Подейства и утешително,когато видя първокурсничката да взима кърпичката и да бърше лицето си.
-По-добре ли си?-попита Кейт.-Но Джаки,как се е случило това?Наистина не разбирам...-Кейт беше доста озадачена и й стана тъжно за Джаки.

Джаки се чустваше ужасно когато говореше за семейството си. Но трябваше да отговори. Тя обесни че баба и и дядо и бяха починали много преди разждането. Майка и била една от тяхните дъщери. След смърта им тя си намерила мъж който много обичала. Живели заедно няколко години заедно. Когато майка и забременяла баща и се паникюсал че не е готов да има дете и ги напуснал. Така след няколко месеца майката на Джаки родила съвсем сама. Един Два месеца не била на себе си от щастие. Но после я обзела скръб. Майка и се самоубила и тя останала сираче. Не познавала никой от семейството си. Същата съдба като на дядо и. Е така я отвели в дом на сираци ...
След историята си се почуства по добре че го е споделила. Не беше казвала на никой. Беше малка но не се нуждаеше от съжеление. Но за да разчупи обстановката каза:
- Е ами твоето семейство кейт?

Keйт остана вслушана в разкара на Джаки.Направо не знаеше какво да каже.
-Ами аз съм родена в семейство на мъгъл и магъосница.Нашите са разделени,сестра ми живееше при баща ни и учи в Дурмщранг.Не съм я виждала отдавна.Тя,така да се каже тръгна по лош път.Напусна татко и сега е в неизвестност.-каза Кейт загледана във вълните...ах,Джейни,в какво си се забъркала...не искаше да мисли обаче по този въпрос.Не можеше да направи нищо.Най-добрите хора в това я търсеха и засега без успех..какво можеше да направи Кейт?Въпреки това нежкото усещане не я напускаше..
-Харесва ли ти Хогуортс?-попита накрая след кратко мълчание,а и за да отклони темата.Не и се говореше много по този въпрос за семействата.

Джаки Устана впечатлена от историята й. Но поне тя познаваше повечето си родители. Тя не познаваше никой. Най-накрая кейт я попита дали и харесва хогуортс.
-Да харесва ми , предпочитам го повече от колкото дома... Само тези отвари ме подлудяват.Значи тази година ще ти е последната в хогуортс. С какво искаш да се занимаваш когато завършиш? - Джаки се легна на тревата и почака отговора на Кейт

-Всъщност тази ми е пред последната.-каза Кейт и се усмихна на Джаки.-Шести курс съм..а относно въпроса с какво искам да се занимавам като завърша-много ме привлича длъжността ЗСЧИ,като преподавател,но и искам да стана аврор..още не съм решила.
Брюнетката остана заслушана в прибоя..а може би щеше да тръгне да търси сестра си?Може би щеше да има успех,за разлика от търсачите й...сигурна беше,че е жива,просто се беше забъркала с лоши хора и тя щеше да я измъкне,независимо дали искаше..или ако не успееше,може би щеше да остане при нея,за да се грижи за по-малката си сестра.
-Джаки,аз трябва да тръгвам.Имам домашни.Но сигурно често ще се виждаме наоколо и в кулата Грифиндор.Успех със занятията!-пожела Кейт.Ръкува се с първокурсничката и тръгна към замъка.

Малко след кто момичето си тръгна Джаки остана на брега на езерото. Увери се че няма никой и се приближи. Топна си краката. Малко намокри мантията си но нищо няма да се забележи. Имаше много мисли в главата. Твърде много. За сестрата на Кейт , за собственото си смейство , но най-много за дядо си. Хари Потър. Дали наистина той ми е дядо или просто за ме излъгали в Дома за сираци. А дали защото той ми е дядо никой не искаше да ме вземе? Тряваше да си избистри ума. Свали си мантията и я сложи на брега. Устана само по стари дънки и фланелка. Гмурна се в водата. Колко беше успокояващо. В дома често ислизаше нощем и влизаше в реката. Обичаше водата.
Поплува още десетина минути и излезе. Беше чисто мокра. Направи магия с която дрехите й да се изсушат. Ах топло и приятно. Облече мантията и си изсуши косата. Доспа и се. Май се беше изморила твърде много. Падна на земята и заспа...
След няколко часа се събуди провери колко е времето
- О боже мой! Ще закъснея за вечеря! Почна да тича към замъка препъна се няколко пъти най- накрая влезе ...

На езерото вече нямаше никой ...

Дженифър бе много отекчена, затова реши да отиде около езерото, за да подиша чист въздух. Тя се качи на дървото, за да погледа небето. "Никога не бях виждала толкова зелени листа"- мислеше си тя. Започна да слиза с мисалта за дома и баща си. Дали бе добре? Тя знаеше, че братята й са малко расеяни, затова бе леко притеснена въпреки, че са магьосниците. След като легна на тревата, тя покри затвори очи заради ослепяващото слънце. След известно време стана по-тъмно заради сянката на едно момиче.

Аз спрях да си лежа и седнах. Момичето изглеждаше, че бе от по-горните класове, 5-ти, 6-ти. Изведнъж тя попита:
-Здравей,може ли да седна до теб?-тя седна. Според мен бе мила. Малко почака и каза-Аз съм Дафни,а ти трябва да си...?
Тя зачака отговор и за да не я отекча отговорих:
-Дженифър от Хафълпаф, първи курс.-Прозвуча малко притеснително, но я попитах.-Мислиш ли, че ветрецът е свеж?
Загледах се в една доста голяма сова в небето и зачаках.''Какво ли правеше..''мислеше си тя, но Дафни отговори.

Страшно ми се разхождаше под дъжда. Чух за прословутото езеро и реших да отида там. Понеже бях нов не знаех пътя, но за изненада го уцелих. Когато стигнах вече бях мокър и видях, че не съм сам. Едно русокосо момиче седеше там, вдигнала лице нагоре. Приближих я и видях, че е със слушалки. Реших да я заговоря, и без това ми беше адски скучно. И да бях казал нещо, тя нямаше да ме чуе, затова сложих ръката си на рамото й. Тя се сепна и се обърна. Свали едната си слушалка и ме погледна в очите.
-Здрасти-каза тя и се усмихна леко. -Какво правиш тук-попита тя, като остана със същата усмивка.
-Същото бих те попитал и аз-казах и се засмях. Тя също се засмя.
-Приятно ми е, аз съм Ник-казах и подадох ръка, като се усмихнах. Тя също подаде ръка и се представи. Казаваше се Нора и докато се представяше леко се изчерви.
-Искаш ли да се разходим-попитах и изчаках отговорът на момичето. Вече усещах влагата под подгизналата си риза..

-И аз така си мислех, но нямам приятелка. Нито обожателка..-казах с нотка на самосъжаление. Но се усмихнах и добавих-Е, никога не е късно..-Нора се засмя.
Нора не беше като другите момичета..Беше красива, със сини очи..Харесваше ми и беше въпрос на време да започна да го показвам.
-Искаш ли да..-започна тя, а аз се обърнах към нея. Погледнах я право в очите и тя спря да говори. Започнах да се приближавам лицето си бавно до нея. Тя затвори бавно очите си. Затворих и своите. Приближих се още малко и я целунах. Устните ни се сляха. Прегърнах я и я приближих до себе си. Целувката се задълбочи..

Времето навън беше топло, което беше изненадващо. По това време на годината попринцип малко е хладно, но днес беше изключение. Не ми се стоеше в училище затова се запътих към езерото. Веднага щом стъпих в тревата си събух обувките. Обичах да усещам тревата между пръстите си. Поех си дълбоко дъх и тръгнах бавно напред. Оглеждах се около себе си за познати физиономии, но такива не видях. Когато стигнах до езерото видях, че под дървото има някакво момче. Реших да не му преча и да се насоча в друга посока, но още щом направих първата крачка се строполих на земята. Момчето се обърна. Изругах тихо на глас, станах и казах:
- Извинявай, не исках да те притеснявам. - Леко се усмихнах и изтупах дрехите си..