По коридорите

Заглавие: По коридорите Пет Авг 26, 2011 10:27 am

Видяхте ли как тази броня ви кимна? А чувате ли разговори от портретите? Това несъмнено не са единствените любопитни неща, на които ще попаднете, ако тръгнете по коридорите в "Хогуортс".

Заглавие: Re: По коридорите Пет Сеп 09, 2011 4:46 pm

Вървях по любимият ми коридор в училище. Онзи на, който се намираха доста картини, пък и доста от тях познавах. Но се бях запътила към една. Минавайки покрай другите дочувах разговори за отвари, черната гора, магии, кентаври и така нататък. Кимах и се усмихвах на всички. Когато стигнах до картината, открих, че е празна:
- Ария ? - Повиках тихо аз и след секунда се появи. Беше неотразима както винаги. Дългата и бяла рокля леко се вееше а косата и беше прекрасна:
- О, здравей Лили. - Поздрави ме младата жена:
- Къде пак ходиш ? - Попитах тихо аз и се огледах около мен. Минаха двама от слидерин, които ме изгледаха странно:
- Никъде Лили, бях си тук. - Каза тя и ме погледна странно:
- Е, няма значение, дойдох да те питам нещо. - Усмихнах се на Ария и се приготвих да задам въпроса си, когато зад себе си чух лек шум. Обърнах се и видях някаква слидеринка да ме гледа..

Заглавие: Re: По коридорите Пет Сеп 09, 2011 5:05 pm

Тъкмо свърши отвари и тя и група момичета от слидерин тъкмо излизаха от стаята.Говореха за Тъмната Гора как може да се промъкнат там. Тигава Джеси забеляза някакво момиче от рейвънклоу което говореше на картина. Беше и много смешно направо щеше да избухне пред другите. Но не го направи ..
- Момичета вие продължавайте аз забравих нещо
-Добре Джей Джей - каза мазно една слидеринка
- За теб съм Джеси! - отвърна и строго
Запъти се към онова момиче и закачливо се убади
- Е явно си се запознала с Айра

Заглавие: Re: По коридорите Пет Сеп 09, 2011 5:48 pm

Зачудих се дали момичето каза Айра или Ария:
- Имаш в предвид Ария нали ? - Попитах небрежно аз и се обърнах към слидеринката. Тя също ме погледна, но не каза нищо:
- Е, Ар, аз ще тръгвам. Някой друг път ще дойда да говорим. - Метнах на картината и тръгнах. Момичето тръгна след мен, обърнах се рязко и с леко повишен тон и казах:
- Да ме следиш ли мислиш? ..

Заглавие: Re: По коридорите Пет Сеп 09, 2011 5:58 pm

Момичето и бше страно. Ново откритие за нейния ум. Не се дразнеше когато се подиграваше. Имаше нещо странно в нея. Но слидеринския инстинкт не даваше да остави момичето намира докато или не се сприятели или не станат врагове. Обичаше да подбира хората с които общува =. Беше твърдо решена да се сприятели с момичето..
- Е нека започем отначало аз съм Клерт, Джеси Клерт.

Заглавие: Re: По коридорите Пет Сеп 09, 2011 6:17 pm

Джеси се държеше доста мило за слидеринка. Подаде ръка към мен, аз я стиснах и казах:
- Лилия Григори, приятно ми е. Предполагам си слидеринка. - Огледах я цялата и продължих: - Извинявай за държанието ми, просто не съм свикнала слидеринци да са толкова мили с мен. - Усмихнах се на криво и казах: - Откъде познаваш Ар?..

Заглавие: Re: По коридорите Пет Сеп 09, 2011 6:27 pm

Явно беше останала с добро впечатление към Джеси.Хе хе как лесно се сприятелява а пък е Слидеринка.
- Ъ .. коя не я познавам ... -опитваше се да скрие момичето - Чух те да и казваш името.
Момичето макар и да беше Слидеринка не можеше да кри добре чакаше да види как ще отговори Лилия. Естествено че беше разбрала че крие нещо. Беше толкова очевадно...

Заглавие: Re: По коридорите Пет Сеп 09, 2011 6:56 pm

- Ария? - Посочих към картината: - Викам и Ар, защото е по съкратено. - Вдигнах рамене и попитах:
- А ти как и каза ? - Попитах учудено, след което се обърнах и тръгнах бавно:
- Идваш ли ? - Спрях се на един метър от нея и я изчаках да ме настигне..

Заглавие: Re: По коридорите Пет Сеп 09, 2011 7:05 pm

Попита ме дали идвам. Какво да и отговора? Най-накрая реших да я последвам. Мисля че наистина ще станем приятелки. За пръв път имам приятел. Последва я
-Да исвам но къде точно отиваме

Заглавие: Re: По коридорите Пет Сеп 09, 2011 7:17 pm

- Чакай, чакай. - Казах аз и спрях: - Смени темата без да ми отговориш. - Бях леко раздразнена. Мразех когато някой прави така. Задавам му въпрос, а той просто сменя темата - Защо каза на картината Айра ? - Усмихнах се леко и пристъпих една крачка напред. Застанах пред нея и казах: - Е ?

Заглавие: Re: По коридорите Пет Сеп 09, 2011 7:27 pm

Джаси вече се изнерви. Ако и кажеше щеше да изложи тайната си. Не можеше да го допусне трябваше да излъже новата си позната нямаше друг начин ...
- Ами аз така и викам Айра защото ми напомня на една приятелка! Казва се Айра. - каза джеси и се усмихна - а ти не ми отговори къде отиваме (;
Зачака реакцията на момичето леко притеснена

Заглавие: Re: По коридорите Пет Сеп 09, 2011 9:04 pm

Звучеше странно, но пък и повярвах:
- Не знам ще се лутаме из коридорите. - Тръгнах наред и отместих падналият кичур от лицето ми: - Е, как е в слидерин? - Засмях се леко и зачаках отговора на.. приятелката си. Можех да я наричам така, смятам че е симпатична и изглежда добра по душа ..

Заглавие: Re: По коридорите Съб Сеп 10, 2011 8:34 am

Ох фиу. Повярва й! Беше и много симпатична. Можеше да я нарече Приятелка. Пак един въпрос замалко да профучи край главата и. Как е в Слидерин?
- Дори не питай - каза джеси и двете момичета се разсмяха

Заглавие: Re: По коридорите Съб Сеп 10, 2011 8:58 am

Засмях се на отговора, винаги съм си представяла, че в Слидерин е гадно, но след такъв отговор се убедих:
- Наистина ли е гадно ? - Тихо попитах аз, а момичето само ми кимна:
- Тогава как си попаднала там ? - Веднага щом произнесох тези думи, ми се искаше да не го бях казвала. Не можех да питам хората как са влезли в даден дом, беше странно.. пък и можеше да я обиди. Цялото ми тяло се напрегна в очакване на реакцията и. Кичур коса падна върху лицето ми. Отместих го и леко се усмихнах..

Заглавие: Re: По коридорите Съб Сеп 10, 2011 9:17 am

Момичето се очуди от въпроса на Лилия. Как е попаднала? А тя как е попаднала в рейвънклоу? Но все пак джеси знаеше отговора.
- Защото аз съм алчна с характер на слидерин като майка ми баща ми и всички изобщо в цялото ми семейство.- След като каза това искаше да удари някой може би себе си.Не беше свикнала да се обижда ...

Заглавие: Re: По коридорите Съб Сеп 10, 2011 11:38 am

Почуствах се неудобно:
- Оу ! - Успях да възкликна аз. След котето последва неловко мълчание. Вървяхме по коридорите и мълчахме, накрая се престраших и попитах:
- Значи семейството ти е завършило Хогуортс, също ? ..

Заглавие: Re: По коридорите Нед Сеп 11, 2011 8:54 am

Неловкото мълчание. Най-разпространеното мълчание. Лилия я попита дали семейството и е завършило хогуортс. Джеси и отговори че е. После още няколко минутки мълчание.
-Е , чао Лилия аз трябва да се връщам в подземията. - каза джеси - Някой друг път ще си говорим чао

Заглавие: Re: По коридорите Нед Сеп 11, 2011 6:47 pm

Сбогувахме се с Джеси. Беше ми приятно да си бъбря с някого, дори и за кратко да беше. Сбогувахме, тя се отправи към подземията, а аз към общата стая..

Заглавие: Re: По коридорите Пон Сеп 12, 2011 8:35 pm

Ах, началото на учебната година. Едно от най-неприятните неща. И то не само за учениците.
Ранното ставане винаги ми е било проблем. Предимно нощна птица съм, а тези ранни ставания направо ме оставят без сили. Не е като да не съм бил ученик, но за всичките тези години така и не се научих на едно приемливо ставане сутрин. Предполагам някои неща никога не се променят.
Прокарах пръсти през косата си, разрошвайки я дори повече, ако това бе възможно. Май само спомогнах цялата тази бъркотия от кафяви кичури да се заплете дори още повече. Леко извъртях очи и пъхнах ръце в джобовете на джинсите си, оглеждайки се наоколо. Имах нужда да се разтъпча някъде. А и без това днес нямах часове, нямаше да е зле да се разходя някъде. И ето го и въпросът - Къде? Имаше толкова много места, но тъкмо бях станал и едва ли щях да се радвам на слънчевата светлина. Един от многото врагове сутрин бе самата тя.
Библиотеката? Имах нужда от малко почивка от всичките тези книги. Все пак ден и нощем се ровех в тях, а това не си бе лека задача.
Вероятно коридорите биха били приемливо решение. Тогава, коридорите. Тихо смотолевих едничко "Пълен напред.", мрънкайки под носа си и отворих вратата. Излязох от помещението в което се намирах и закрачих нанякъде, надявайки се краката ми да ме отведат нанякъде. Нямах претенции относно посоката, просто ми трябваше малко движение.
Странно. Точно аз, върл враг на всякакъв вид спорт и раздвижване да каже това. Но пък кой не се нуждае от малка разходка от време на време.
С бавна походка, леко вдигнати рамене, свирукащ някаква напълно измислена мелодия, минах покрай големите лъскави доспехи в ъгъла на коридора. Измерих го с очи и продължих съвсем спокойно нататък.
В полезрението ми попадна фигура, но бях прекалено сънен за да определя по-точно от това разстояние. Още няколко крачки и вече можех да видя, че това е една от ученичките.
- Не се ли предполага учениците да са навън в такова хубаво време? - попитах с малко по-висок тон, с цел момичето да ме чуе.

Заглавие: Re: По коридорите Пон Сеп 12, 2011 10:34 pm

Беше ù толкова трудно да стане от леглото, че се ядоса на себе си. Когато събра сили да се надигна обаче, усети как цялата умора се оттегля от тялото ù и вече не ù беше такъв проблем да остави краката си да докоснат пода и да се изправи на тях. Въпреки това се облече като в мъгла и ù отне доста време, докато се придвижи до Голямата зала.
Но влизайки в огромното помещение, усети как се замайва от толкова миризми, а десетките гласове подразниха ума ù и тя се отказа от закуската в името на доброто си настроение. Реши да продължи да избягва тълпите поне до началото на часовете, когато иска-не иска ще трябва да се изправи пред недодяланите си връстници.
Беше прекарала първите си години в замъка, изучавайки тайните му, затова сега не можа да реши веднага къде иска да отиде. Можеше да посети домашните духчета в кухнята – щеше да се наслади на обилна закуска и грижи, без да се налага да търпи досадните опити за общуване на останалите; или може би някой от проходите, водещи към тайнствени стаи с чудновати предмети. Не, реши накрая, може би някой неучебен ден би ме заредил с авантюристичен ентусиазъм. Затова сега просто тръгна из празните коридори, надничайки през шлемовете на броните и отговаряйки на дръзките портрети, които си нямаха друга работа, освен да коментират живущите в замъка. Това отслаби бдителността ù и тя твърде късно улови студения полъх понесен към нея.
- Госпожице Лиманс, пак ли ви мъчи меланхолията? - почти излая Кървавия барон и размаха сабята си, но тя беше също толкова безплътна като него и характерния звук от посичане на въздуха, който се чуваше в подобни моменти, сега отсъстваше.
- Отдавна се излекувах от нея, Бароне - въздъхна Пандора. Не се чувстваше добре сред призраци, кой можеше да я вини? А духът-бродник на Слидерин твърде често търсеше повод да се заяде с възпитаниците на дома.
- И сигурно пак ще се забъркаш в неприятности. Днешните ученици въобще не уважават честта на Слидерин... - И продължи да говори неща от този род, реейки се надолу по коридора, напълно забравил за присъствието на момичето. Пандора предполагаше, че когато си призрак, е доста трудно да мислиш по общоприетия начин, затова реши, че е по-скоро благодарна, задето това се случва.
Продължи да разсъждава по темата, когато нечий глас я извади от унеса. Плътен, мъжки глас, несъмнено непринадлежащ на някой от връстниците ù...
Пандора се обърна към Джеймс Лори с онази тънка, извинителна усмивка, която винаги се появяваше на устните ù в присъствието на учители - нито прекалено дръзка, нито прекалено отнесена.
- Напоследък чистият въздух не ми понася, професоре - каза тя спокойно. Не че беше напълно искрена, но не можеше да каже, че не въздуха ù пречи, а неизменно вървящите в комплект с него ученици, отдали се на безсмислена раздумка?

Заглавие: Re: По коридорите Вто Сеп 13, 2011 3:38 pm

Мисля, че първото име бе Пандора. Но последното определено бе Лиманс.
Пандора Лиманс. Да, май че това бе. Слидерин? Да, вратовръзката й е зелена.
Пoмнex я от часовете си. Все пак нямаше от къде другаде. Не бях чак толкова общителен, че да поддържам "приятелски" отношения с учениците. Напротив. Дори го отбягвах.
От скоро бях на поста, но бях възможно най-отдръпнат. Бях тук от може би 1 или 2 години, но познавах останалите учители бегло, а да не говорим за учениците.
Учениците... Единственото нещо, което исках от тях бе да учат. Дори и гледах да не ги натрупвам чак толкова, защото все още помня какво бе, когато учех тук. Може да бях любознателен, но ученето си беше нещо като проблем.
Горната ми устна се изви леко нагоре в обичайното ми изражение. Точно преди отговорът й.
- Напоследък чистият въздух не ми понася, професоре.
Нима? Правилно ли чух? Не съм единственият, на когото му пречат глъчката и светлината сутрин? Е, все пак бе добре да се знае.
- Ставаме двама. - отвърнах просто.- И не ме наричай "професоре". Кара ме да се чувствам стар.
О, да. Мразех официалностите още от времето на баща си. А и кой може да ме вини при такова строго възпитание. Не че все пак успя да постигне нещо...
А и да. Да бъдеш наричан "професоре" сякаш състарява. Винаги са ми казвали, че имам детински характер. Или че се държа като 5 годишен. Нищо ново под слънцето.
Отместих поглeд към предмета отдясно. Поредната броня. Сякаш всеки път, когато се разхождах откривах нов рицар, стоящ до ъгъла. Струва ли ви се смешно? И вероятно е. Но кълна се, че сякаш всеки ден се пръкваха нови брони. Мозъкът ми прещрака след секунда, връщайки вниманието ми към ученичката.
- Всъщност кой курс би трябвало да бъдеш? Шести или седми? - изрекох мислите си на глас. Да, нямах особено добра памет по отношение на учениците. Никога не съм се интересувал особено.

Заглавие: Re: По коридорите Съб Сеп 24, 2011 7:30 pm

Влязохме в училището и започнахме да се разхождаме из коридорите. През цялото време си говорихме и се опознавахме. Вървяхме, хванати за ръка, и се смеехме на картините, висящи по стените. Беше ми много приятно и през цялото време се усмихвах. Споделихме си доста неща - любима музика, книги, разказахме за семействата и хобитата ни. Музиката от телефона ми още свиреше и и двамата взехме по една слушалка, за да чуем песента.

Заглавие: Re: По коридорите Съб Сеп 24, 2011 7:45 pm

Вървяхме из коридорите на замъка. Навсякъде кънтеше нашият смях. Музиката от телефона на Нора продължаваше. Всеки взе по една слушалка, за да чуем песента: https://www.youtube.com/watch?v=j4y-RzVGrHg&ob=av2e . Спряхме, докато я слушахме. Песента беше чудесна. Обърнах се към Нора, а тя към мен. Гледах я в очите, тя гледаше в моите. Дълбоките й сини очи ме изгаряха. Приближих се към Нора. Тя усети накъде вървят нещата. Надигна се на пръсти и затвори очите си. Само след секунда устните и езиците ни се сляха. Поредният невероятен момент..Не исках никога да свършва..

Заглавие: Re: По коридорите Съб Сеп 24, 2011 8:05 pm

Беше изключително романтично. Докато се целувахме, Far Away звучеше около нас. Отнякъде чувах подвиквания от хората в картините, но въобще не ме интересуваше. Май в този момент нищо друго, освен Ник не ме вълнуваше. По време на целувката бяхме на една стълба, чието стъпало се премести и ние се отдръпнахме изненадани, след това се засмяхме. Прескочихме го и продължихме нагоре.
- Знаеш ли, много те харесвам - казах аз плахо и усмихнато. Надявах се и той да чувства същото като мен.

Заглавие: Re: По коридорите Нед Сеп 25, 2011 4:06 pm

-И аз чувствам горе-долу същото, но..-започнах. - Но аз те обичам-завърших и дарих Нора с целувка. Усмихнах й се и я прегърнах. Тръгнахме нагоре по стълбите хванати за ръце. Много харесвах Нора, даже я обичах. Бях влюбен безвъзвратно в нея. Стигнахме пред портрета на общата стая на Хафълпаф. Трябваше да изпратя Нора, защото беше станало късно, а ако ни хванат, щяха да последват сурови наказания. Хванах двете ръце на Нора и я придърпах към себе си. Целунах я и я прегърнах.
-Е, ще те оставям, любов моя-казах, въпреки, че не исках, но не трябваше да ни хващат след вечерния час. - Ще ми липсваш-казах и последва още една дълга, страстна и чувствена целувка. Тръгнах към своята обща стая, като през целият път си мислех за Нора..