Флориш и Блотс

Заглавие: Флориш и Блотс Пет Авг 26, 2011 8:44 am

Най-обичаната магическа книжарница. Тук освен учебниците си, може да си закупите и много други интересни четива.

Заглавие: Re: Флориш и Блотс Сря Авг 31, 2011 10:57 am

Трябваше ли ѝ нещо? Не мисля. Калипсо просто обичаше да се размотава по Диагон-али. Имаше нещо много чаровно в разноцветните сгради, построени във всякакви форми и размери. Едните бяха с прозорци, големи колкото нея, през други едва можеше да си провреш ръката. Едни имаха врати, през които можеше да влезе и великан, други приличаха на палатки с пердетата, които ползваха, но това нямаше значение. Любимото ѝ място беше "Флориш и Блотс". Книжарницата беше толкова чаровна, че изпълваше сърцето на Калипсо. Имаше нещо невероятно старинно в тази сграда, което просто притегляше Деймос вътре. Огромните рафтове, претоварени с книги и пергаменти, я привличаха, така както нищо друго не привличаше Калипсо, освен куидича. Носеше миризмата на стара хартия и мастило, във въздуха се носеше вълшебния шепот на някои от книгите, които, да, които дори говореха. Тя шепнеха тихо на този, който ги ценеше, показваха тайните си на този, който заслужаваше. А Калипсо заслужаваше.
Тя бе редовен клиент там. Макар че в Хогуортс имаше библиотека с безкрайни редици и лавици от книги, Дея предпочиташе да притежава книгата, незнайно защо. Не обичаше да харчи много от парите си, затова взимаше само тези, които нямаше как да намери в която ѝ да е библиотека - приключенските книги на най-известните магьосници във вълшебния свят.
- Добър ден! - поздрави я дородушно жената зад щанда - една магьосница с крива изпокъсана и закърпена на няколко места шапка; с очила, зад които я гледаха любопитно уми кафяви очи.
Калипсо се усмихна в отговор и звучно я поздави. След това се настани в едно продънено канапе, взимайки случайна книга от рафта до нея и зарови поглед между буквите.

ПП. извинявай, че е такова кратко :sleep:

Заглавие: Re: Флориш и Блотс Сря Авг 31, 2011 12:24 pm

Дезмънд Лесбърн отново обитаваше прекрасният Лондон. Не намираше друго място, което можеше да му даде това успокоение и въпреки всичко, отнемаше свободата, която бе имал например в Санкт Петербург, но нима онзи прекрасен руски град имаше предлаганите му от дома удобства?! Нямаше я тръпката да се разхождаш по улиците и да се оглеждаш постоянно, да не би някой аврор да те разпознаеи да те тикне обратно в Азкабан. Да, в Лондон той си имаше това, имаше си и живота на смъртожаден, който определено не бе избрал сам. Имаше си официална покана за Азкабан, както и обвинение по престъпление, което небе извършил... поне не си спомняше да го е извършил, а факта, че дори самата му майка беше убедена, че той е виновника го водеше до притеснителната мисъл, че май страдаше от склероза в напреднал стадий.
Крачеше прекалено бодро, дори и с вдигната глава, за бивш, дългогодишен затворник. Наметалото на черната му мантия се вееше грациозно след него, а дълбоката качулка прикриваше ехидната му усмивка, наистина неподходяща за случай, в който те преследват и то в момента. До изстрения му слух достигна притеснително шептене, което го накара да забърза крачка, а изражението му да придобие леко паникьосано и сериозно изражение. Секунди след това се затича и сви в една пряка, излизайки на Диагон- али, а първото, което зърна беше онази стара книжарница, която помнеше още от малък, когато за първи път дойде с майка си Вантермина- изискана дама в уелския висш кръг от семейства, каквото и да значеше това.
Моментално се вмъкна в книжарницата, от където го лъхна познатият мириз на пергамент, напоен със знание и неотворени стъкленици с мастило. В бързината качулката падна от главата му, а той нагло залепи лице за стъклото, гледайки навън, чак докато аврорите не отминаха. Така му олекна на душичката, че забрави да се прикрие, обърна се най- спокойно към останалата част от книжарницата и тогава зърна двете учудени лица, а погледите им определено му се сториха натрапчиви. Пресегна се към близкия щанд и взе един вестник- Пророчеки вести, вдигайки го пред лицето си, но това само разкри неговата снимка на първа страница пред жената зад щанда и червенокоската.

Заглавие: Re: Флориш и Блотс Сря Авг 31, 2011 6:37 pm

Разхождах се безцелно по Диагон-али и гледах познатите витрини. За жалост нямах по-добър начин да прекарам последните дни от ваканцията си от това да бездействам и да си припомням първия път когато бях тук. Беше също така оживено и шумно, хората бяха заети със своите задачи и никой не обръщаше внимание на ставащото около него. Аз обаче забелязвах връстниците си, да тичат весело от магазин в магазин, купувайки всичко нужно за новата учебна година. Аз ходех бавно и мудно след родителите си, които пълнеха ръцете ми с нови книги и различни, интересни предмети. Все още потънала в спомените си, се облегнах на един прашен прозорец, наблюдавайки децата и родителите, развълнувани и бърборещи, нетърпеливи да се озоват в магическото училище. Донякъде ги разбирах, мисълта беше вълнуваща и интересна, но веднъж озовеш ли се там, всичко губеше чара си. Дребна и прегърбена женица се приближи до мен, продавайки различни предмети, но вниманието ми привлече друго. Един мъж, с наметало, което се вееше зад него и качулка на главата си, мина спокойно покрай мен. Крачката му беше наперена, ходеше с високо изправена глава. Стори ми се много познат, но лицето му беше скрито и не бях сигурна че е този, за когото го мислех. Извиних се на прегърбената старица и тръгнах след него. Не можех да съм объркала, трябваше да е той! Но какво правеше тук, на толкова оживена улица? Той забърза крачка и започна да тича, сякаш го преследваха. Обърнах се и бях изблъскана настрани, оставяйки път за преследвачите на тайнствения мъж. Ако това беше Дезмънд, както смятах, то той би бил преследван, затова се затичах, опитвайки се да ги настигна. Не бях достатъчно бърза, а и лесно се уморих. Отказах се, реших че тичам след вероятен престъпник който няма нищо общо с този за който го мислех. Но как бих сбъркала наперената походка?
Видях позната книжарница и влезнах вътре без определена задача, все още мислейки за онзи престъпник. За моя изненада на вратата седеше човек със същите отличителни черти. Държеше вестник, а продавачката и една червенокоска, която познавах бегло от училище, го гледаха втренчено.
- Добър ден. - смутолевих, непомръдвайки от входа, тихо затваряйки врата.

Заглавие: Re: Флориш и Блотс Сря Авг 31, 2011 7:22 pm

Калипсо вдигна изморен поглед от книгата си и на мястото на празния въздух пред вратата, сякаш отникъде се беше повил един мъж с добро телосложение, тъмнокестенява коса, наперена усмивка, която обаче сякаш скриваше ужаса, който се криеше зад нея, облечен в дълга черна роба, зад която до преди малко най-вероятно се бе развивала дългата перелина, сега събираща праха по пода. Беше задъхна, изглежда беше бягал доста. Страха в очите му разкривяваше странно лицето му и може би, когато той отсъстваше, мъжът беше адски красив. Но в момента изглеждаше като току що избягал престъпник. Когато той усети любопитните погледи на червенокоската и продавачката, той взе един вестник от щанда и го вдигна пред лицето си, само за да покаже една негова движеста се снимка на първа страница на "Пророчески вести". Издирва се. Дезмънд Лесбърн. Един милион галеона.
На снимката той се усмихваше надуто и се клатеше почти неосезаемо напред-назад. Косата му беше гарвановочерна, а около врата му бяха закопчани окови, от които висяха дебели железни вериги, чиито край не се виждаше в рамките на снимката. По едно време той изрева, но както знаете, снимките не издаваха звук, което караше Дезмънд да прилича на някой лъв по телевизията, докато е изключен звука на програмата.
Тогава в малката книжарница влезе още един човек. Тъмнокоса слидеринка, която Лъвгуд безпричинно не харесваше. Откъде знаеше, че е слидеринка ли? Напереното изражение на лицето ѝ толкова ѝ напомняше на това на Лесбърн, че нямаше как да не е слидеринка. Тя наклони глава на една страна и започна да изучава ситуацията с очи. Погледът ѝ плъзна по тялото на Дезмънд, по извивката на врата му, по широките му плещи, мускулестия му торс, докато стигна до приклекналите колене. Тогава нещо я накара да пристъпи назад и действието ѝ бе причина няколко прашни книги да се стоварят глухо на пода.
- Какво правиш тук, Слидерин? - попита студено Капи и присви злобно очи.
Момичето рязко се обурна към нея, а на лицето ѝ се четеше изненада, ако не и уплаха. Дей знаеше, че дрезгавият ѝ глас е причината много хора да я мислят за поредната смъртожадна.

Заглавие: Re: Флориш и Блотс Сря Авг 31, 2011 8:24 pm

- Евелин, какво правиш тук?- смая се Дезмънд, когато вратата се отвори и едва не го блъсна, а до него застана бъдещата му съпруга Евелин Бордо, а скоро сигурно щеше да я прави Евелин Лесбърн, после и щастлива майкааа, но в момента му се налагаше само и единствено да харчи пари по нея и добре че. Не си се представяше като семеен мъж и се надяваше докато дойде време за официалната сватба майка му да пукне и той да може да развали гадния годеж.
Моментално свали вестника от предлицето си и го върна на мястото му небрежно, извръщайки се ядосан към годеницата си, която не се съобразяваше по принцип особено много с него, но бе свикнал с държанието й, което му харесваше през повечето време. Криеше в себе си една особена студена страст, беше кучка, яка кучка, която, признаваше си, умираше да има в леглото си, така че не беше съвсем сигурно дали ще си позволи да развали годежа, а няма да настоява да се свържат най- накрая с брачен съюз и то възможно най- бързо.
Вече бъркаше във вътрешните джобове на мантията си, в търсене на кесията с галеони. Хъм, това май беше някакъв странен рефлекс, който придоби покрай нея. Знаеше, че обикновено му струваше скъпо да прекарва време с нея, а забележете... той дори не бе спал още с нея, така де, било неуважително да я докосва така... дрън- дрън та пляс! Майка му защо не си гледа работата, много разбираше и тя.
Извади кесията от мантията си и започна да брои монетите в нея и с някаква жал осъзна, че положението не е добро в момента и ако искаше да поглези жена си, да подкупи тези тук да не си отварят устата и да си вземе нещо силно спиртно, трябваше да изтегли солидна сума от банката, а в момента посещението му щеше да завърши с Азкабан.
- Знаете ли, ако не ме изкажете, мога да черпя по едно огнено уиски.- замислено рече Дезмънд, обмисляйки положението си, докато местеше поглед по лицата на трите жени.

Заглавие: Re: Флориш и Блотс Сря Авг 31, 2011 9:02 pm

Все още седях на входа, леко смаяна. Не знаех какво да кажа, може би съжалих че бях проследила Дезмънд. Та той водеше бедите със себе си. Чух коментара на червенокоската, и я погледах подразнено. Забелязах погледите които хвърляше на Дезмънд и това по някакъв странен и нелогичен начин ме подразни. Тя беше от онези новокурсници, натрапчиво досадни, на които трябваше да припомняш че не са онези за които се мислят. С нищо не се отличаваше от наперените девойчета, които се опитваха да докажат мястото си сред по-големите. Нямах намерението да се занимавам с нея, но тя ме провокира, а аз наистина мразех това. Погледнах я надменно и с ехидна усмивка, подхвърляйки:
- Научи си мястото, малката.
Прехвърлих погледа си на Дезмънд. Въпроса му беше изключително глупав, вероятно зададен, за да запълни тишината. Той извади кесията си и започна да изброява монетите си. За момент реших че ще ми дава пари, той обичаше да ме глези по този начин, но аз го намирах за ненужно. Бих предпочела сърдечно "здравей, как си, какво става с теб" пред тази му реакция щом ме види. Обичах скъпите му подаръчета, но това отношение донякъде ме обиждаше. Забелязах колебанието му, вероятно се притесняваше от това дали са го разпознали. Преместих се от изхода, облягайки се на най-близката маса, поставяйки се в добра позиция да огледам лицата на всички присъстващи. Дезмънд зададе въпрос, като ми се стори несигурен, а това ме озадачи.
- Нима си забравил че уча тук? - отговорих на глупавия му въпрос, като огледах лицето му. Приближих се към него с лека усмивка и се надигнах на пръсти, за да го прегърна. Прошепнах в ухото му, намеквайки че се държи сякаш не се познаваме: - Изглежда също си забравил как трябва да се държиш с бъдещата си съпруга?
Застанах до него и огледах изражението на продавачката, която беше забила поглед в някакво четиво, но си личеше че той най-малко я интересуваше. Погледнах бегло и към червенокоската, ако си спомнях правилно името и беше Калипсо. Предполагах че щеше отново да се заяде с мен, но това само щеше да ми достави удоволствие.

Заглавие: Re: Флориш и Блотс Съб Сеп 03, 2011 11:49 am

След като посетих "Айлопс" трябваше да отида и в книжарницата,за да купя учебниците за тази година.Тъкмо навън беше почнало да вали и аз бързо се шмугнах вътре.
Тук нищо не се бе променило от посещенията ми досега-хиляди и хиляди книги,нарадени по рафтове от пода да тавана,някои хвърчаха на невидими криле,чуваше се и силно ръмжене от други.Оставих совата си и другите покупки до входната врата и изкарах списъка си с книги.Започнах да обикалям,докато търсих първата книга от списъка ми "Хиляда магически билки и плесени" за 6 курс,когато за малко не се сбъсках с друго момиче.Вдигнах изненадан поглед от листчето и видях Анна Потър-съдомничката ми,с която бяхме и най-добри приятелки.
-Анна!-извиках развълнувано и я прегърнах.-Как си?Не сме се виждали цяла ваканция.Как прекара ваканцията?-докато казвах последното една книга ми падна на главата и тупна на пода.Огледах се,но не я виждах-явно беше една от невидимите...проклетийки.Хванах се леко за главата и без никаква връзка изпелтечих:-В други ден се връщаме в Хогуортс...

П.С.Съжалявам,че е толкова кратко...

Заглавие: Re: Флориш и Блотс Съб Сеп 03, 2011 12:04 pm

Кейт??Кейт стоеше точно пред мен с нейната изненадана усмивка.
-Задравей!! - изпищях радостно и подскочих няколко пъти на едно място и я прегърнах.Една гнига удари Кейт и тупна на земята.Вдигнах я и я огледах."Магическа теория" от Ейдълбърт Уофлин..хмм идеално!Замислих се аз и се усмихнах на ум
-Мерси, точно тя ми трябваше! - казах и й намигнах, след което се засмях.
-Знам...ще бъде супер!! - изписках аз.
-Ваканциятаа....по цял ден в Лондон къде да бъда другаде.Поен се забавлявах като правех номета на Джош .Давах му от дражетата "Блъв-блъв" и винаги се хващаше. - засмях се още по шумно аз и я хванах под ръка.Сега като се сетих за Джош, едно малко момченце на около 10-11 години, което живееше в отсрещният апартамент.
Завлачих Кейт към щанда с другите книги. и набързо измъкнах "Над 1000 вълшебства и магии".

ПС;; ваобще не малко ;дд

Заглавие: Re: Флориш и Блотс Съб Сеп 03, 2011 2:24 pm

След като двете си правехме компания,докато си взимахме учебниците по ЗСЧИ,Билкология,Отвари и останалите,както и пера мастило и пергамент се събраха много хора.Появиха се и плаката с възрастен русокос магъосник с надпис:
"Днес Луис Скамандър ще гостува на книжарница Флориш и Блотс по повод новата си книга "Изчезващи видове животни" и ще дава автографи!".
Казах това на Анна и в този момент влязоха няколко фотографа.
-Ще снимаме за Пророчески вести!-каза единия,докато доста грубо се буташе измежду хората.

-Хм...този Луис Скамандър,мисля че той е автора на учебника ни по ГЗМС.-казах замислено и погледнах книгата която вече държах в ръцете си.-Да,така е...Божке,идват и Слидеринци...-казах раздразнено,когато няколко слидеринци влязоха през вратата.-Тази година искам непременно да ги бием по всичко!-засмях се и погледнах Анна,която също се смееше.-А ако стана префект,хубавичко ще ги оправя...