Трибуните

Заглавие: Трибуните Чет Авг 25, 2011 10:40 pm

Мястото, от което можеш да подкрепиш ако не приятелите си, то поне дома си.

Заглавие: Re: Трибуните Сря Окт 12, 2011 6:13 pm

Кейт реши да си почине от уроците и домашните,затова заряза наполовна готовото си домашно по Трансфигурация и излезе от общата стая.Имаше чувството,че ушите й бръмчат,а лека-свежия въздух.Трябваше да си го вземе.Напоследък само тревоги и разочарования беше претърпяла в живота си,сега дори проблемите с братовчед си като дете и се струваха нищожни-двете деца винаги се дразнеха,Едуарт винаги дразнеше Кейт,като я я гъделичкаше,друг път пък я беше гонил с умряла мишка,носена от магическата му пръчка към нея.А Кейт пищеше ли,пищеше...
Тези мисли сега я развеселиха много и момичето се усмихна само на себе си.Вече беше стигнала куидичните трибуни и седна,като се загърна по-добре с черното си палто.Беше хладно,но не толкова,за да се навлечеш зимно.
Уудсток вдигна поглед към игрището и се загледа във флагчетата на Грифиндор,които плющяха на вятъра.Кога ли щяха да започнат изборите за куидични отбори..и дали щяха да я одобрят?Кейт обожаваше куидича,но досега нямаше възможност да влезе в отбора.И силно се надяваше тази година това да се промени..
Някакво русокосо момиче,облечено много прилежно се качи на трибуните и седна през няколко места до Кейт.Точно преди да седне,грифиндорката мярна малкото зелено змийче на емблемата й на мантията.
-Здравей.Аз съм Кейт.Кейт Уудсток.-тази реплика звучеше много банална,но не знаеше как да започне,още повече че се притесняваше,защото другото момиче бе от слидерин.Но момичето се бе научило да не съди хората само по очевидни неща-имаше слидеринци,които Кейт много харесваше и уважаваше.Но другите..е не чак толкова.

Заглавие: Re: Трибуните Чет Окт 13, 2011 10:19 am

Боже, в това училище ми стана задушно! Уморих се от тези уроци и домашни. Имах нужда от чист въздух и от компания. Облякох дънки, тениска и колан, върза косата си и не пропусна да сложи значката на Слидерин. Винаги носех със себе си тази значка, за мен беше жизнено важно да знаят от кой дом съм, аи да зная те от кой дом са.
Излязох, носейки със себе дневника си. Седнах на трибуните,отворих дневника и се започнах да пиша, съсредотучена.
-Здравей.Аз съм Кейт.Кейт Уудсток.
Вдигнах поглед, стресната от внезапната поява на момичето. Погледът ми мигновенно падна върху значката на Грифиндор на блузата и'.
-Оу.- изплъзна се от устата ми, но после реших да съм дружелюбна.-Здравей... - затворих дневника си. - Алексис. Алексис Лов Джорджен. Или просто Сис.
Усмихнах се.
Посочих със знак мястото до мен и пак се усмихнах.
"Грифиндор." помислих си аз, като пак погледнах към значката на Грифиндорката. И се замислих- Какво от това?Можеше да сме приятелки.Можеше.

Заглавие: Re: Трибуните Пет Окт 14, 2011 7:36 am

Момичето затвори тетрадката,в която беше започнало да пише и също й се представи.Е,това беше начало,предвид двете колко ли бяха различни,понеже бяха от враждуващи домове.Но Алексис не приличаше много на останалите слидеринци.Кейт беше сигурна,че тя бе видяла значката й и все пак и предложи да седне до нея.Държеше се доста дружелюбно.Кейт седна до нея.
-И теб ли те тормозят домашните?А и изпитите...Мисля,че много надценяват възможностите ми.-пошегува се Кейт.Помисли си,че може би е тук по същата причина по каквато бе и тя-вече бе почнала да усеща задухата във замъка и затягащата се примка на приближаващите изпити...
Тези уроци и домашни я бяха изтощили,а имаше още толкова работа да свърши...при това се прибавяше проблема,че тази година Бастиян щеше да завърши,а на нея й оставаше още една година...и проблемите с майка й,Кейт отново се беше сетила за онова нейно писмо,стоящо сега под възглавницата й.И писмото,писмото,което искаше да напише,но все не знаеше как да започне.
Да,безброй мисли се завъртяха в главата й и за миг Кейт загуби представа за реалността,но бързо се върна и погледна слидеринката,като се усмихна.А тази усмивка беше искрена,но нейните рядко бяха фалшиви.

Заглавие: Re: Трибуните Пет Окт 14, 2011 10:45 am

-И теб ли те тормозят домашните?А и изпитите...Мисля,че много надценяват възможностите ми.- каза Кейт.
Усмихнах се, а тя се настани до мен. След кратко мълчание заговорих:
-О, тези изпити са ужасяващи!Защо въобще съществуват?Ако можеше да ги минаваме като с магия, щеше да е перфектно.
Засмях се. Аз учих, макар че не обичах много. Загледах се пред себе си.
-Как е в Грифиндор?-продумах аз.
Усмихнах се, наклоних глава и зачаках отговор.

п.п.Съжалявам, че е толкова кратко,бързам.

Заглавие: Re: Трибуните Съб Окт 15, 2011 11:05 am

Алексис явно не харесваше многото изпитите,като Кейт.Най-вече защото освен домашните,с които ги претрупваха,трябваше и много да се стягат за това крайно изпитване.Но така бе всяка година,и всяка година Кейт се готвеше,учеше и чак като минеха се успокояваше.Сега историята се повтаряше.
-Как е в Грифиндор?-попита слидеринката.
Кейт много се учуди на този въпрос,наклони глава и каза:
-Ами добре е.Винаги съм искала да отида "Там където са сърцата смели"!-тя се засмя и изправи гръб,като вдигна ръка,сякаш държейки въображаем меч.
-А Слидерин как е?Всъщност вече се сблъсквам шест години с този дом,но ти не приличаш много на...-Кейт направи кратка пауза и продължи- другите от там. - грифиндорката погледно заинтригувано момичето,което сега отново се усмихваше.-И май не съм те виждала преди.Тук ли си учила?

Заглавие: Re: Трибуните Пон Окт 17, 2011 6:06 pm

С Ривър минахме през входа на училището и се озовахме сред природата. Повървяхме малко и стигнахме. Беше почти празно, само някои ученици бяха излязли на хубавото време да потренират.
Ривър си беше взела метлата, помаха ми и излезе на игрището.
Настаних се на една от трибуните и замислено се огледах. Тя беше доста добра, чудех се защо не се пробваше за куидичния отбор. Летеше плавно и уверено, сякаш не се страхуваше, че може да се удари или да падне.
Докато размишлявах върху разни работи, задуха вятър. Не беше силен, но пронизваше. Стана ми студено и започнах да треперя. Не си бях взела връхна дреха.
Увих ръцете си около тялото и се опитах да се стопля, докато косите ми се развяваха насам-натам. Видях как Ривър ме погледна, но аз само й се усмихнах.
Зъбите ми започнаха да тракат. Мислех си, че ще замръзна.
Изведнъж две топли ръце хванаха кръста ми и едно много познато тяло се притисна до мен. Огромната ми усмивка не спадна от лицето ми, докато се гушках в Ник
- Студено ли ти е, красавице? - попита ме той сладко.

Заглавие: Re: Трибуните Пон Окт 17, 2011 6:21 pm

Днес реших да се разходя из природата и първото място за което се сетих беше куидичното игрище. Тръгнах натам, облечен в дебелото си яке. Не трябваше да го взимам. Вече ми ставаше топло, когато се качих на една от трибуните. Тъкмо се качих и видях едно момиче да седи там. Русите й коси се развяваха от вятъра. Познах я - беше Нора. Приближих се, като исках да я изненадам. Едното стъпало скръцна и аз се спрях за момент. Видях, че Нора не се е обърнала и продължих тихо към нея. Приближих се и обгърнах с ръце кръста й. Беше й студено. Цялата трепереше.

-Студено ли ти е, красавице-попитах и тихо се засмях. Нора се отпусна в прегръдката ми и отвърна. –Вече не-обърна се и ме целуна. Седнах до нея, съблякох якето си и я наметнах. Вече ми беше топло и хладният въздух щеше да ми се отрази добре.

-Благодаря ти, Ник-каза Нора и облече якето. Положи глава на рамото ми и ме попита-Как върви при теб?

-Добре, но понякога се чувствам тъжен-отвърнах и направих лека физиономия.

-Защо, какво има-попита ме пак Нора.

-Моментите в които съм тъжен, са тези в които ти не си до мен-казах и я целунах нежно. Дългата целувка и многото въздишки бяха доста приятни. Нора с мъка се откъсна от мен и каза-Обичам те, Ник. След което отново сля устните си с моите...

Заглавие: Re: Трибуните Пон Окт 17, 2011 6:44 pm

Не исках да прекъсвам влюбените, но нямаше как. Те сякаш бяха перманентно залепени за устните един към друг. Докато се чудех как най-учтиво да седна при тях, се препънах и си ударих коляното. Изохках от болка, а това сякаш ги извади от транса. Усмихнах се виновно на Нора и се строполих на мястото до нея. Протегнах ръка към момчето и се представих:
- Здравей, аз съм Ривър.
- Ник. - Момчето ме изгледа със смесица от любопитство и изненада.- Нора не ми е разказвала за теб.
- И за теб не ми е говорила, - Видях, че ще се засегне, затова бързо добавих - но ние тъкмо днес се сближихме малко повече. Kямам търпение да науча всичко за теб.
Загледах се в далечината и се учудих колко добре се чувствах в тяхната компания. Някаква издайническа сълза се прокрадна в ъгълчето на окото ми и аз бързо я избърсах с опакото на ръката си, но Нора вече беше забелязала.
- Хей, какво има? Днес изглеждаше толкова весела. А докато летеше.. Беше въплъщение на спокойствието и радостта.
- Липсва ми домът ми. Липсва ми... един човек там.
Ник се ухили и попита тихо:
- Момче, нали? Тук съм, за да помогна. Как се казва?
- Сам. Сам Джаксън.

Заглавие: Re: Трибуните Пон Окт 17, 2011 7:06 pm

Не исках Ривър да е тъжна и затова я подканих да ми разкаже. Оказа се, че въпросният Сам е бил нейната голяма любов. Били много добри приятели и се разбирали чудесно, но тя не знаела какви са неговите чувства. Почти щяла да му признае, когато някаква нейна приятелка я спряла с изводите, че той не изпитва същото към нея. Това я накарало да се отдръпне.
Май на Ник не му беше много интересно, но се занимаваше да ме целува по врата и можех да отсека, че все пак му беше приятно.
След като изслушах разказа й, разпалено започнах да говоря:
- Не, не си постъпила правилно. Не трябва да се оставяш мнението на другите да те спира и още повече да отрича това, което искаш ти. Тя не е била сигурна дали той изпитва нещо към теб, затова е трябвало да си държи устата затворена. Кой знае, може пък и да си пада по теб. Никога няма да разбереш, ако не му признаеш. Все още май не можем да четем мисли - казах аз и се засмях.
Тя се замисли за момент, след това смутено отвърна:
- Да, но аз попринцип съм срамежлива и стеснителна и не мисля, че бих имала смелостта да му призная.
- Но тогава почти си го направила, нали? Аз вярвам, че ще успееш, и също вярвам, че и той може да те харесва - завърших речта си и я прегърнах.
След няколко секунди Ник се намеси.
- Съжалявам, че ви прекъсвам момичешкия разговор, но да не говориш за един русолявичък, синеок танцьор от Сънбъри?

Заглавие: Re: Трибуните Пон Окт 17, 2011 7:28 pm

-Да-отговори Ривър изненадано. -Ти да не би да го познаваш?

-Ами..да-отвърнах и се засмях. -Като малки играехме заедно..Баба ми и дядо ми живееха там и всяко лято ходех при тях. Та оттам се познавам със Сам. Спомням си, че ходихме да крадем от ябълките на съседите-казах и се разсмях. И Ривър започна да се смее.

-Били сте много луди. Хванаха ли ви-каза през смях Ривър.

-Да, питай ни после как сме бягали...-отвърнах смеейки се. -Спомням си, че той ми разказваше за едно момиче, което харесва-казах. -Приличало на теб-довърших с леко загадъчен тон. Знаех, че той харесва Ривър, но исках той да й го каже. Целунах Нора по врата и се загледах в далечината.

Заглавие: Re: Трибуните Пон Окт 17, 2011 7:38 pm

Сълзи капеха от очите ми, но бяха от смях. Ник определено беше правилният избор за Нора. Но когато той каза, че Сам е говорил за момиче, което прилича на мен, загубих ума и дума. Отворих и затворих уста няколко пъти, не знаейки как да отговоря. Сърцето ми биеше двойно по-бързо от нормалното и усещах, че се изчервявам. Надявах се тъмнината да го скрие.
- Едва ли съм била аз. И все пак може би е добре да поговоря с него, когато пак се върна вкъщи. - Което беше скоро. Време беше да започна да репетирам репликите си. - Благодаря ви много. А сега ще ви оставя да си намерите някое топло меко кресло, в което да се натискате до два през нощта. Обещавам да не ви прекъсвам отново. - Прегърнах Нора, намигнах й, нарамих метлата и се отправих към стаята си. Имах много за обмисляне.

Заглавие: Re: Трибуните Вто Окт 18, 2011 8:46 pm

Ривър взе местата си и тръгна към училището. Бях почти сигурна, че момичето, за което е говорил Сам, е самата тя. Но след няколко секунди размишляване реших да я оставя сама да предприеме действията си, да бъде смела и да преследва мечтите си, или в този случай желанията си.
Сгуших се в Ник и двамата с него се загледахме в небесната шир. Атмосферата бе тиха и хармонична. Сякаш сред природата можех да намеря баланса и спокойствието в живота ми. Облегнах се на него и притворих очи, докато се усмихвах. Този момент беше прекалено истински, чувствах се прекрасно, като свободна птичка, и не исках да свършва.
- Е, какво искаш да правим сега, красавице? - попита ме той, докато докосваше лицето ми и ме прегръщаше.
- Не може ли просто да седим така завинаги?
Той се разсмя и ме целуна по врата. Обърнах се към него и го целунах страстно. Той отвърна на целувката ми и и двамата забравихме останалия свят.

Заглавие: Re: Трибуните Сря Окт 19, 2011 3:38 pm

Ривър взе метлата си и тръгна към училището. Останахме само двамата с Нора, загледани в далечината. Слънцето залязваше. Подчертаваше хоризонта и беше невероятно красиво. Отърсих се от транса си и попитах:

-Какво ще правим сега, красавице?

-Не може ли просто да седим така завинаги-отвърна Нора. Засмях се и я целунах по врата. Тя се обърна и ме целуна страстно. Седна в скута ми и продължихме целувката. Устните и езиците ни се сляха. Този миг не исках да свършва. Нора се целуваше прекрасно. Усещах вкуса на ягоди от гланца й. Целувката се задълбочаваше, всеки искаше другия повече и повече. Нора с мъка се откъсна от прегръдката ми и каза:

-Невероятен си, Ник..

Заглавие: Re: Трибуните Чет Окт 20, 2011 4:00 pm

Той се засмя и отново ме прегърна. Помълчахме малко, след това го попитах първото нещо, което ми хрумна:
- Какво най-много обичаш да ядеш?
Той се замисли, след това отговори с широка усмивка.
- Спагети. Невероятно много обичам, но мама отказваше да готви спагети повече от един път в месеца, казваше, че са твърде много калориите, за да си позволя да ям често.
И двамата се засмяхме. Аз се обърнах към него и го погалих по лицето.
- Когато сме във ваканция, ще дойда у вас и ще ти направя най-вкусните спагети на света.
- Мм, толкова се изкушавам да не те отвлека и да избягаме от Хогуортс. Но само при едно условие - спагетите да са с мноого кетчуп. - гледаше ме толкова сладко, очите му светеха развълнувано и приличаше на малко детенце пред вратите на голям магазин, гледайки любимата си играчка.
Усмихнах се и го целунах. След няколко минути тази целувка се превърна в нещо повече.

Заглавие: Re: Трибуните Чет Окт 20, 2011 6:24 pm

След няколко минути тази целувка се превърна в нещо повече. Облегнах се назад, а Нора седна в скута ми с лице към мен. Целуваше ме, като държеше ръката си на лицето ми и го галеше. Езиците ни се боричкаха. Галех я по гърба и отвръщах на целувките й. Постепенно устните ни започнаха по-настойчиво да търсят срещуположните. Обичах Нора и исках всеки момент да бъдем заедно. Всеки да бъде в прегръдките на другия. Целувките да бъдат страстни. Целувах Нора по врата и усещах дишането й. Харесваше ми. Върнах се пак на устните й. Целувах я, а Нора ме държеше в силна прегръдка и ме притискаше силно към себе си.

Заглавие: Re: Трибуните Пет Окт 21, 2011 6:49 pm

След още една сесия от безброй целувки на куидичното игрище дойдоха ученици. Както подочух, бяха от Рейвънклоу. Започнаха да тренират и всеки играч взе позицията си. Беше много интересно, защото бяха много организирани и сплотени. Иска ми се и аз да практикувах някакъв спорт, понякога имах чувството, че въобще не се движа и не правя нищо полезно за тялото си.
Ник явно беше забелязал тъжния ми поглед, защото ме хвана за брадичката и ме придърпа към него.
- Хей, какво има? Мислех, че ти е приятно.
- Разбира се, че ми е приятно. Мислех си за това колко съм непохватна и как не мога да тренирам дори един спорт.
- Защо да не можеш? Всеки се учи, това е човешко - каза ми весело той и ме целуна сладко.
- Да, предполагам. Но не си ме виждал в някоя игра, която включва използването на крака или ръце. Безнадежден случай съм. - въздъхнах тежко и се намръщих.
- Споменах ли колко си сладка, когато се цупиш?
Хмм, ако това щеше да ми казва винаги, когато бях сърдита, може би щях да го правя по-често.

Заглавие: Re: Трибуните Нед Окт 23, 2011 5:18 pm

Започнахме отново да се целуваме. Целувките не бяха същите. В тях се съдържаше много повече обич и чувства. Исках да изкрещя на целия свят, че обичам Нора. Откъснах се от устните й и й прошепнах:

-Обичам те и винаги ще е така!

Нора ме придърпа с усмивка към себе си и започна да ме целува. След малко тя прошепна в ухото ми:

-Желая те, Ник, желая те!

Започна отново да ме целува. Усещах езика й да се боричка с моя.

Заглавие: Re: Трибуните Пон Окт 24, 2011 4:46 pm

Целувките на Ник ме подлудяваха и не исках никога да спират, но точно тогава заваля дъжд. Беше много силен и двамата решихме да се прибираме, докато не сме станали целите мокри.
Точно когато слизахме от трибуните, хванати за ръка, някаква червенокоса отиде при Ник, прегърна го и започна да му говори. Не я познавах, но дори да беше така, тя пак нямаше да ме погледне, защото беше твърде заета да оглежда моето гадже. Впуснаха се в някакъв разговор и аз закрачих напред, намръщена.
Вървях бързо и ядосано, когато той ме хвана за ръката, обърна ме и ми каза:
- Хей, какво стана, защо си тръгна така?
- Реших, че няма за какво да стоя там, двамата много хубаво си говорихте. - опитах се да звуча спокойна и весела, но нещо не се получи.
Тръгнах отново напред, но тонът на Ник ме накара отново да се обърна:
- И значи аз съм виновен, че имам приятели?
- Не, не си виновен ти. Тази не е единствената, има и толкова много други. Мислеше, че не ми прави впечатление, нали? Да, така е, опитвах се да си дам вид, че не ме интересува, до днес.

Заглавие: Re: Трибуните Пон Окт 24, 2011 7:50 pm

Да, това момиче не беше единственото. Знаех го, а и Нора вече знаеше. Правеше се, че не забелязва. Да, много момичета ме оглеждаха. Нямах нищо против това, но след като Нора ми каза, че знае, започнах да се чудя. Нора тръгна отново, а аз я спрях. Хванах я за ръката, леко, за да не я нараня. Тя се обърна и ме погледна право в очите. Гледаше ме с дълбоките си очи.

-Ако искаш да си единствената за мен, тогава докажи, че можеш да ме обичаш най-много от всичко-казах и бавно я придърпах към себе си. Сведох глава и затворих очи. Устните ни се сляха в целувка. Но целувката не беше като онези преди. Беше чувствена. Изразяваше цялата ни любов на едно място. Обичахме се и само това бе нужно. Откъснахме се бавно и Нора промълви:

-Това е част от цялата ми любов, Ник. Сърцето ми ти принадлежи..-каза и положи глава на гърдите ми.

Заглавие: Re: Трибуните Сря Окт 26, 2011 7:54 pm

След този твърде драматичен момент останахме тихи дълго време и не помръдвахме, въпреки че дъждът продължаваше да вали из ведро. Бях притихнала и мълчах, свела глава надолу. Мжех да се закълна, че Ник не смееше да издаде дори един звук или да ми каже нещо от страх да не би отново да избухна.
След няколко минути вече се чувствах значително по-добре. Когато вдигнах глава, той ме гледаше с очакване и накрая въздъхнах:
- Добре, забравяме за този спор.
Лицето му веднага се озари от усмивка и каза:
- Да, хайде да мислим за нещо позитивно. Като например какво можем да правим, когато имаме ваканция.
- Мм. Ще ти готвя спагети! Това определено ще правя. - при тези думи той се засмя искрено.
- Разбира се, че ще ми готвиш спагети. Аз пък ще се опитам да ти направя десерт.
- Тогава имаме сделка. Трябва да тръгвам, защото съчинението по аритмантика изисква доста време. Ще се видим после.
Целунах го нежно и се запътих към училището.