optimistique-moi, quand j'ai froid...

Tu te fous de mes ténèbres
Comme de tout, et comme du reste
C'est ça le temps qui passe
Fais fi des signes du ciel
Seuls les faits sont ton bréviaire
C'est ça le temps qui passe
Tu dis : assez des histoires
Ton passé est préhistoire
C'est ça l'amour
C'est quoi l'amour
Crucifie-moi Ponce Pilate
Noie-toi dans l'eau écarlate
L'amour est loin
Papa était plus malin, quand

Il disait tout bas:
"Petit bouton de rose
Aux pétales humides
Un baiser je dépose"

Без логика, без последователност; противоречия; празно ми е, празно, празно; като ехо в тунел съм, като стенание в мрака; поне болката да се върне, да бъде истинско, да бъде осезаемо, а сега е отсъствие, липса, бяло, бяло, бяло или пък черно, черно, черно и само това, нюансите а забранени; пропадане в бездна ли е или статичност?

optimistique-moi, quand j'ai froid... Tumblr_lsrds6z7m21qdm7smo1_500

Изгубен в празен кадър влизам.
Престорено се усмихвам.
Грозни цветове в красиви рамки.
Празни светове в очите жадни.
Престорено смисъл виждам.
Представих си, че не завиждам.
Бледи снимки на красиви форми.
Вредни мисли в душите ни болни.
Къде се намирам?
Заспивам или лудостта откривам?
Къде ли отивам?
В празните дни себе си откривам.

Видях усърдието си отразено другаде. "Нещо ще загубиш", помниш ли? Ами нека да са думите тогава. Предавам се. Подарявам ви ги - искам да усетя как изтичат от мен. Като кръвта на самоубиец. В канала. Искам да се загубя в цигарен дим и отровни изпарения, искам времето да започне да тече наопаки. Вселената има само една посока и тя е навътре. А аз съм безпътна и не принадлежа никъде; на никого; на себе си включително.

Мирише ми на повърнати мечти.

optimistique-moi, quand j'ai froid... Tumblr_lg745acVSs1qb0bobo1_500

When I was a child
Fears pushed me hard in my head
In my neck
in my chest
in my waist
I never loved
I still beg
please help me

Опитвам се да си затворя очите, но боли по същия начин и като са отворени. Трябваше да си легна по-рано, но се отнесох. За пореден път. Става все по-лесно напоследък. Напоследък се хващам, че изключвам централно и зяпам в една точка, а главата ми е празна от всякакви мисли. Кога ще премине това? Взе да ми писва. Сега се сетих какво исках да правя днес - да рисувам, но забравих и ето, че пак не свърших нищо. А може би и без това нямаше да се получи нищо. Прекарах следобеда, четейки Буковски - мисля, че беше най-доброто решение, което съм взимала напоследък. Тори има нов албум - за миг забравих за себе си и всичко и беше хубаво. Дори не съм го изслушала целия. Но е в съзвучие със света ми, а той е по-хубав от всичко, което съм виждала до сега. И съм сигурна, че ако се постарая достатъчно, мога да изхвърля реалната реалност, за да отворя място за своята. Просто ми трябва време.

Имам нужда от цигари.

optimistique-moi, quand j'ai froid... Tumblr_lj7i1eyEXP1qe5cn6o1_500

Продължавам да не разбирам каква е ползата от ходене на училище. Струва ми се никой не разбира. Просто сме там, принудени. И това трябва да ни стимулира?
Опитвам се да не мисля за това.
Имам идеи; не една и две. Жалко, че няма с кого да ги споделя. Предполагам, че трябва просто да направя всичко, за което си мисля, сама? Ще чакам още малко, просто за да събера смелост да изхвърля всичко ненужно от живота си; веднъж завинаги. Просто ще започна да се усмихвам, вместо да се боря с нежеланието да бъда разбрана. Знам, че нещата ще се оправят, винаги съм го знаела, просто съм уморена от чакането. Но сега знам как ще запълвам времето и то без чужда помощ. Защото нямам нужда от утешение и съчувствие. Мога да се справя и сама.
Днес съм само на цигари, никаква храна. Чудя се колко дълго може да продължи? Но си е един вид извисяващо преживяване, гладът. Пречиствам се, бе.