"Хари никога не би могъл дори да си представи такова странно и великолепно помещение. Беше осветено от хиляди и хиляди свещи, които се носеха на средна височина над четири дълги маси, където седяха останалите ученици. Масите бяха подредени с блестящи златни чинии и чаши. В дъното на залата имаше още една дълга маса, където седяха учителите. [...] Главно за да избегне всички тези вторачени очи, Хари погледна нагоре и видя един кадифеночерен таван, изпъстрен със звезди."

"Спряха в сянката на същия бук край езерото, където една неделя Хари, Рон и Хърмаяни си бяха писали домашните, и се излегнаха на тревата. Хари пак погледна през рамо и за своя радост видя, че Снейп се е разположил на тревата в дебелата сянка на близките храсти."

"В "Хогуортс" имаше сто четирийсет и две стълбища: широки и изящно извити, тесни и разнебитени. Някои в петък водеха другаде. Други - с едно изчезващо стъпало на средна височина, което трябваше да помниш и прескачаш. Освен това имаше врати, които не се отваряха, ако не ги помолиш учтиво или не ги погъделичкаш на точно определено място, и врати, които всъщност изобщо не бяха врати, а плътни стени и само се преструваха на врати. Много трудно беше също да запомниш къде е всяко нещо, тъй като всичко като че ли много често се разместваше. Хората по портретите непрестанно си ходеха на гости и Хари беше убеден, че доспехите могат да вървят."

"Да идеш можеш в "Грифиндор",
където са сърцата смели -
такава храброст, почит, доблест
от всички други ги отделят."

"При мъдростта на "Рейвънклоу"
иди, умът ти щом е буден -
с находчивост и вещина
животът ти не ще е труден."

"А може би и в "Слидерин"
ще срещнеш своите другари -
за да постигнат целите си,
тез хитреци средства не жалят."

"В часовете на Макгонъгол винаги имаше много работа, но този ден беше особено трудно. Всичко, което Хари бе научил миналата година, сякаш се бе изпарило от главата му през лятото. Трябваше да превърне един бръмбар в копче, но всъщност успяваше само да изтощи насекомото, което непрекъснато бягаше от пръчката му, лазейки по целия чин."

"Намираше се в просторна и красива овална стая, из която се носеха странни леки шумове. Върху масичката на високи вретенообразни крака лежаха причудливи инструменти, които бръмчаха и изпускаха малки облачета пушек. Стените бяха покрити с портрети на някогашни директори, които кротко си подремваха между рамките. Имаше и едно огромно писалище с крака на граблива птица, а зад него на една лавица седеше оръфана магьосническа шапка с кръпки - Разпределителната."

" Вратата на учителската стая отново се отвори с трясък. В един миг на надежда Хари беше сигурен, че ще влезе Дъмбълдор. Но се появи Локхарт, при това грейнал в усмивка.
- Толкова съжалявам! Бях задрямал. Какво изпуснал?"

"Мека светлина струеше от изящен полилей с много свещи. Всичко наоколо бе от бял мрамор, дори и празният, както изглеждаше, правоъгълен басейн, вдълбан в пода по средата на помещението. По ръбовете на басейна бяха монтирани около стотина златни крана и на дръжката на всеки от тях се виждаше скъпоценен камък с различен цвят. Имаше и трамплин за скачане. По прозорците висяха дълги ленени пердета, в един ъгъл имаше цял куп пухкави бели хавлии, а на стената бе закачена една-единствена картина в златна рамка. Там бе изобразена русокоса русалка, която спеше върху скала и при всяко похъркване косата й се развяваше леко пред лицето."

"... Нямаше го във "Велики магьосници на двайсети век", нито в "Забележителни магически имена на нашето време"; липсваше и в "Значителни съвременни магически открития", както и "Изследване на най-съвременните тенденции в магията". Към това естествено се прибавяше и огромният обем на библиотеката - десетки хиляди книги, хиляди рафтове; стотици тесни редици. "

"Соварникът представляваше кръгло каменно помещение, студено и ветровито, защото нямаше нито един прозорец със стъкла. Целият под бе покрит със слама и осеян с птичи изпражнения и оглозгани скелети на мишки и врабци. Стотици и стотици сови от всякакви разновидности бяха накацали по пръчките от пода до тавана. Почти всички спяха, но тук-там някое кръгло кехлибарено око се облещваше срещу Хари."

"Хари се събуди в неделя сутринта в обляната от ярко слънце болнична стая с нови кости в ръката, която обаче бе все още много скована. Той седна в постелята си и погледна към леглото на Колин, но около него бяха опънати завесите, зад които Хари се бе преоблякъл предишния ден.
Като разбра, че е буден, Мадам Помфри пристигна с табла със закуска и започна да сгъва и да изпъва ръката и пръстите му.
- Всичко е наред."

"... там можеш да влезеш само ако наистина имаш нужда - обясни сериозно Доби. - Понякога я има, друг път - не, но появили се, вътре ще намериш всичко, каквото ти трябва."

" - Основава се клуб по дуелиране - обясни Шеймъс. - Първата сбирка е тази вечер! Не бих се отказал от няколко урока по дуелиране, може да ми потрябват в скоро време…
- Какво, да не мислиш, че чудовището на Слидерин може да се дуелира? - каза Рон, но и той прочете съобщението с интерес. - Може да се окаже полезно - каза той на Хари и Хърмаяни на път за вечеря. - Какво ще кажете да отидем?"

"Стотици места бяха издигнати на трибуни около игрището, така че зрителите да са достатъчно нависоко, за да виждат какво става. В двата края на терена имаше по три златни стълба с обръчи на върха. Те напомняха на Хари за пластмасовите пръчици, с които мъгълските деца духаха сапунени мехури, само че тези бяха високи петнайсет метра."

"Хагрид живееше в малка дървена къща до края на Забранената гора. През входната врата видяха един арбалет и чифт гароши. [...] Пусна ги да влязат, като се мъчеше да удържи на нашийника огромна черна хрътка.
Вътре имаше само една стая. От тавана висяха пушени бутове и фазани, в откритото огнище вреше медно котле, а в ъгъла стоеше огромно легло, покрито с юрган, съшит от различни пъстри парчета плат.
- Чувствайте се като у дома си - каза Хагрид."

"Дървото, в което се бяха разбили, сега ги нападаше. Стволът се бе огънал почти на две и чепатите му клони налагаха всяко местенце на на колата, до което стигаха."

"- В гората? - повтори той и гласът му не звучеше толкова хладнокръвно, както обикновено. - Не може да влезем там нощем... имало най-различни неща... чувах за върколаци.
Невил се вкопчи в ръкава на одеждата на Хари и издаде звук, сякаш се е задавил.
- Така ли смяташ, а? - каза Филм и гласът му бе пресипнал от злорадство. - Трябваше да помислиш за тия върколаци, преди да се провиниш, нали така?