"Слязоха в самото сърце на Лондон, повлечени от потока костюмирани жени и мъже, които носеха куфарчетата. Качиха се с ескалатора горе, минаха през билетната бариера (господин Уизли направо си умря от удоволствие, като видя как процепът му глътва билетчето) и излязоха на широка улица с оживено движение по нея - от двете й страни се възправяха внушителни сгради."

" - Я да видим сега… шест… - взе да набира той номера, - две… четири… пак четири… пак две…
Още докато шайбата се връщаше с тихо жужене в първоначалното си положение, вътре в телефонната кабина екна студен женски глас, който обаче не идваше от слушалката в ръката на господин Уизли, а кънтеше ясно и високо, все едно точно до тях стоеше някаква невидима жена.
- Добре дошли в Министерството на магията! Представете се, ако обичате, и кажете по какъв въпрос идвате."

"Яркочервен парен локомотив чакаше до перон, пълен с хора. Над него висеше табела с надпис "Експрес "Хогуортс", 11ч". Хари погледна назад и видя на мястото, където преди това беше билетното гише, арка от ковано желязо, на която пишеше "Перон Девет и три четвърти". Беше успял."

"Имаше магазини, в които продаваха одежди, магазини, в които предлагаха телескопи и странни сребърни уреди, каквито Хари никога не беше виждал, витрини, натъпкани с буренца, пълни с далаци от прилепи и очи от змиорки, олюляващи се камари от книги със заклинания, пачи пера и свитъци пергамент, шишета за отвари, глобуси на Луната..."

"Беше се озовал на мръсна и мрачна уличка, където изглежда нямаше нищо друго, освен магазини за Черни изкуства. Онзи, който току-що бе напуснал, "Боргин и Бъркс", беше като че ли най-големият. Точно отсреща бе изложена отвратителна колекция от сбръчкани изсъхнали глави, а две врати по-надолу в голямата клетка пълзяха гигантски черни паяци. Двама дрипави магьосници го наблюдаваха от един тъмен вход и нещо си шушнеха."

"- "Гринготс" - обади се Хагрид.
Бяха стигнали до снежнобяла сграда, която се извисяваше над малките магазинчета. До излъсканата й бронзова двукрила врата, облечен в яркочервена униформа, стоеше...
- Да, той е таласъм - каза Хагрид спокойно, докато изкачваха белите каменни стъпала към него."

" - Кой перон?
- Девет и три четвърти.
- Не говори глупости - каза вуйчо Върнън. - Няма перон Девет и три четвърти.
- Пише го на билета ми.
- Луди - отсече вуйчо Върнън, - луди за връзване, всичките до един!"