Около езерото

Разсмях се. Ник изглеждаше на моята възраст:
- Извинявай и ако съм те стреснала. Просто реших да се завъртя, но се подхлъзнах и паднах. - В този момент се сетих, че обувките ми не са в ръцете ми: - Ще изчакаш ли секунда ? - Бързо казах аз и се обърнах. Отидох до мястото където паднах. Едната я взех, другата не можех да я видя. Завъртях се веднъж, след това втори път и когато я видях се наведох и я взех. Изправих се рязко и ми се зави свят. Цялата се изчервих, не се знаеше колко смешно изглеждам отстрани. Отидох отново при Ник и казах:
- Та какво казваше ? ..

Седнах на тревата до Нора и я прегърнах през рамо.
-Добре, на нас също ни дадоха много домашни..-казах. -Но все някак ще се оправя. -Погалих все още изчервените бузки на Нора. Тя се обърна към мен и ме дари с целувка. Топлите й устни и вкусът на ягоди ми харесаха. Нора положи глава в скута ми и ме погледна в очите. Дълбоките й сини очи ме изпиваха. Обичах Нора...Обичах я с цялото си сърце. Надявах се да продължи така..Наведох се и я целунах. По лицето й плъзна усмивчица. Личеше й, че е спокойна..

Използвах последните слънчеви дни, за да се заредя с енергия за предстоящата зима. Лежах на тревата, а около мен бяха разхвърляни учебници. Усещах топлината на слънцето върху кожата си- сякаш казваше довиждане. С мъка отворих очи и се загледах в наполовина изписания пергамент. Трябваше да напиша още три пъти по толкова, но наистина нямах нито настроение, нито желание.
Тъкмо започнах да събирам нещата си, когато забелязах на отсрещната страна на езерото някой да ме наблюдава. Загледах се натам и видях едно познато лице. Не се сещах името му, но знаех, че е Префект на Грифиндор.
Грабнах последното перо и тъкмо когато щях да тръгна към замъка, нещо ме спря. Обърнах се и се запътих към непознатото момче.
- Да не съм направила нещо нередно? Гредаше ме много намръщено. - Попитах го аз, веднага щом бях достатъчно близо, за да ме чуе.

Eдни от последните лъчи на Слънцето обсипваха езерото, отразяваха се в него и се връщаха към своя топлинен и светлинен източник на небето. Сищите лъчи се отразяваха сякаш и вбледото лижце на Бастиян, което беше насочено към повърхността на водата. Едно водно огледало, в които който се огледаше виждаше само своите проблеми, а и мечти, блянове, желания и всички тези хем лоши, хем добри неща у себе си. Ала виждаше и разочарованието което беше приел в себе си, които виждаше у всекиго и което беше причинил на някого. Виждаше своите изгубени идеали,своя копнеж или пък носталгия към нещо. А копнежът към някого беше просто жесток.Наистина жесток.
Когато погледнеш в едно огледало ти едва ли ще видиш само лицето си,което и без това издава прекалено много за теб, ако не можеше да го прикриеш. Издаваше болката ти, издаваше щастието ти, а и всичко това, което беше преживял, на каквато и възраст да си. Не показваше само красотата ти, линиите на лицето, скулите, очите, устните, тези които наистина виждаха биха видяли и това, което се крие зад самия него. Но моежше ли всъщност някой да види своите мисли или мислите на другият само чрез лицето му? можеше ли да ги прочете по устните му, както когато се говореше? Би било много трудно.
Ходеше с ръце, вкарани в джобовете на черните си панталони.
Насочил бе очите си към едно момиче, което отначало беше разхвърляло всякакви неща около себе си. Забеляза как гледаше един пергамент и сякаш се чудеше за нещо.След като събра нещата си , забеляза Бастиян и, че той я гледаше, само дето очите му наистина не бяха към нея, а сигурно тя прозираше, тръгна към грифиндорецът и застана пред него. И двамата се спряха, а момичето попита Себастиян дали не е направило нещо, че я гледа така. От своя страна Бастиян повдигна едната си вежда и изкриви устните си на лявата страна , образувайки любопитна усмивка, ако такава наистина имаше.
- Не се стягай - каза това съвсем неуместо, странично от своя официален разговор, който водеше при запознанство. Ала тогава изграждаше стена пред себе си и не позволяваше на събеседника му да се отпусне. Самият той сега не се интересуваше от нищо друго, освен да поеме колкото си може повече топлина. - А и се бях отплеснал, но ако предпочиташ седенето до езерото да бъде грешна постъпка, ще удовлетворя желанието ти. Ала се съмнявам, искрено се съмнявам в това -продължи той и повдигна леко рамени, а след малко ги отпусна надолу.

Вглъбен в своите собствени мисли, той почти не погледна към мен. Все пак реших да постоя с него. Самотата на общата стая в тези последни топли дни ме депресираше.
- Аз съм Ривър от Хафълпъф.
- Себастиян. - Отвърна той тихо.
- Виждам, че си доста разговорлив.
Момчето завъртя очи и не отговори. Може би беше от по-затворените хора, но гледах да не съдя по първото си впечатление.
Загледах се към залязващото слънце и се замислих за собствените си проблеми. Сам беше все още в Сънбъри и може би, само може би, чакаше мен. Не бях добра в признанието на чувства. Много по-лесно е да заложиш на сигурно, да не рискуваш да развалиш едно приятелство. Но ако цял живот седях и просто чаках, щях да умра сама.
Себастиян мълчеше, беше притворил очи заради светлината. Изглеждаше доста по-голям от мен, може би шести-седми курс. Чудех се какво минава през главата му, докато до него седи една непозната. Беше красив, не можех да го отрека, но в него имаше нещо... Тъжно. Дори отпуснато, лицето му изразяваше отчаяние.
Мълчанието с него не беше некомфортно. Все пак реших да направя последен опит за разговор.
- От кой дом си?
- Грифиндор. - Каза Себастиян. Все още говореше тихо, като до леглото на смъртноболен.
- Можеш просто да ми кажеш, ако искаш да се махна. Просто не искам да стоя сама в общата стая. - Шепотът му беше по-вбесяващ от тишината, но нещо не ме пускаше да си тръгна.

Реши да скрие тихия си глас някъде навътре в себе си, така че да не излиза. Нямаше никаква полза от него, той не искаше да каже нищо с тихия и нисък тон, просто се беше появил от само себе си. Можеше само момичето пред него, което след това каза, че се казвало Ривър, да не го чуе хубаво, да не разбере нищо от което казваше. След това тя отбеляза,че е много разговорлив, от което Бастиян завъртя очите си в едната посока. Той нямаше никакво намерение да се заяжда , особено с по-малките, правеше самия него на глупак това му държание. Съобразяваше се и с чувствата на другите...понякога.
Още един въпрос и един отговори от него. Оказа се, че са от два различни дома. Имаше странното чувство, че познаваше повече хора от другите домове, отколкото от своя собствен дом, а от там познатите бяха може би трима , нй -много четирима и това беше доста странно, при положение, че в Грифиндор , а и във всеки друг. Само от Слидерин познатите му падаха сякаш дори под нулата.
- Можеш просто да ми кажеш, ако искаш да се махна. Просто не искам да стоя сама в общата стая - след малко се чу забързания глас на Ривър и Себастиян усети , че и на него не му беше особено приятно да стои в стаята, а сега беше и топло. Баналното прекрасно време за разходки и изпразване на главата.От какво ли се изпразваше главата на Бастиян ? От всички тези глупави мисли и разсъждения, нямащи нищо общо с неща, които засягат самия Себастиян .
-Не - отсече и се подсмихна - Днес си избраница да разведриш деня ми. Ще ме забавляваш - продължи той, като нямаше предвид точно да го забавлява. просто да му прави компания, нищо че досега само момичета му бяха правили компания. Защо не се бе срещал с друг?-Трябва да се ядосваш на съдбата, тя те прати при мен - засмя се леко и тръгна към езерото, а ,сякаш завързана за него с въже, Ривър го последва, малко озадачена от леката лудост, която преобладаваше в свежия грифиндорец . Не, не беше ненормален, просто изразяваше себе си чрез своята непримиримост към еднообразието. И сега просто реши да бъде...смесицата между себе си, комичното си забавното Аз, и друг човек, новият Аз, който също беше така забавен и разпуснат. Лицето му светна, че сякаш някой лъч се беше задържал там или силно се бе отразил в очите му.
Себастиян седна на тревата и изпъна краката си напред, като ги кръстоса . Ривър отново седна, само че до него и продължи да го поглежда от време навреме, опасявайки се сякаш , че лудостта би надделяла, ако я имаше въобще, и той щеше ей сега да се хвърли във водата.
-Можеше да отидеш и на друго място, дори не в общата стая, макар че пак ще бъдеш сама. Е, някога ще оцениш това някой да не ти говори глупости или въобще нещо такова - продължи той,като премигваше често, понеже зеленикавите му очи се насълзяваха от Слънцето. В друг случай би започнал да мрънка сам на себе си , че Слънцето е проклето или ужасно, че го ненавиждаше, но точно сега искаше топлината в себе си.