Масите за четене

Заглавие: Масите за четене Пет Авг 26, 2011 10:14 am

Можеш да се отпуснеш и да почетеш, да извадиш информация за домашното си или за всичко друго, което те интересува. Всичко това под зоркия поглед на мадам Пинс, разбира се.

Вървеше бавно покрай стотиците стени. Прокънтяваше ехото на стъпките й из цялата библеотека.Беше закрила със качулка насиненото си око. Беше още подуто и нямаше никакви следи от оздравяване. Чудеше се какво да прави. Учителите все още не бяха забелязали окото и но скоро щеше да го забележат. Ако се чудите как стана сега ще ви обесня .. Едно момче Джеймс я беше ударил в лицето. Тя беше паднала на канапето и върхо масичката за кафе и я счупи. Джеймс избяга и не го хванаха. Обаче Джаки се беше навлякла наказания заради масичката и трябваше да я плаща със собствените и пари които бяха страшно ограничени. Сега във библеотеката беше съвсем тихичко. Беше си взела няколко учебници и беше решила да поучи за да е готова за изпитите. Дръпна столчето и седна. Отвори чантата и извади учебника по Билкология. Започна да чете. Така се беше унесла че не чу момичето как вика.
- Ехооо - крещеше - Може ли .. Извинявай ... - Крещеше все по силно и по силно.

Дженифър искаше да остане сама на някое тихо място. Тя отиде в библиотеката и се запъти към масите за четене. Джен знаеше че скоро наближават испитите и искаше да поучи. Момичето се сети че е забравила учебниците си и си помисли ,,Нищо ще уча някой друг път и то по-сериозно!''. Дженифър искаше да си вземе някаква книга, но реши да започне да чете една стара, проскубана и дебела книга, която незнайно как се бе озовала в чантата й вместо учебниците й. Тя ходеше бързо и на около 5м. на една от масите беше Джаки Потър. Джен бе късогледа, затова видя приятелката си по-късно. След като стигна тихичко каза:
- Здрасти! Мястото свободно..ли е?
Джаки не я чу, но Джен леко се провика:
-Ехооо. Може ли.. Извинявай..Мястото свободно ли е?

Джаки се смути. Каква глупачка си само. Да не забележиш момичето!! Чудеше се какво да и отговори как да и се извини.
- Ох извинявай бях се зачела по Билкология - отговори тихичко момичето. После я покани да седне до нея. Опитваше се да скрие окото си от момичето. с другото я погледна беше забравила как изглеждаше. Червена коса бяла кожа и кафява коса. Беше облякла синята си мантия и беше връзла косата си на опашка. Имаше малка смачкана дънкова чанта и държеше в ръката си стара книга. Тя седна до нея и я попита какво чете.
- Уча за испита по Билкология ти подготви ли се? - попита мило грифиндорката. След като и отговори се закани да попита как е но момичето беше забелязало окото и ...

След като Джаки отговори на Дженифър, че учи за испита по Билкология, Джаки също попита дали Джени се е подготвила.
- Ами...почти. Имам предвид, че още малко трябва да поуча и ще съм готова!-ентусиазирано каза Дженифър.
Момичето отвори старата книга и започна да чете. Инстинктивно тя погледна Джаки и забеля нещо на лицето й. Дженифър не беше забелязала много това върху лицето на Джаки. Тя се чудеше от какво е и искаше да попита. Не беше от грим, нито пък торбички под очите. Дженифър се престраши и попита:
- Ам...какво е това на лицето ти? - в същия момент, когато Джени попита й се искаше да не беше го правила.

Око. Джеймс. Гаден. Лош . Око . Подуто.
Само това и се въртшеш във главата чудеше се какво да измисли или по скоро какво да излъже за окото си и как е станало. Във хогуортс са забранени побойщата. Сети се! Щеше да каже че се блъснала във един стълб докато се е разхождала из лондон. И че окото и се подуло от това! Така никой нямаше да разбере че са я набили. Дори и малка искаше да има добра репутация не е пубойничка или на пъзла. Не искаше и на лъжкиня но друго нямаше какво да се прави. След като обесни на Дженифър Маклол какво се е случило продължи да чете. Стигна до Двайста Глава от учебника. Беше прекалила със Пет глави но пък утре ще има само Три глави да чете. Тъй че беше доволна. Прибра учебника в чантата. И си говорихме малко със Дженифър. После Джени попита колко е часа. Казах и че е 19:03 и тя кресна че е закъсняла. После хукна на някъде. Понеже Джаки нямаше какво да прави се насочи към рафтовете да си всеме справочник със някой важни неща за Билколагията за да се подготви още по добре! Стана от стола сложи си чантата и тръгна

Когато Джаки й обясни какво е станало, Джени я разбра. След това си каза наум,,Всъщност би трябвало аз да се бутна в стълб, тъй като съм много по-расеяна!''. Тя прочете малко, но книгата не й бе толкова интерестна. Джаки и Дженифър си поговориха малко и след това, Джени попита:
- Колко е часа?
- Ами..-Джаки погледна часовника и каза. - 19:03!
Когато Дженифър чу отговора почти изкрещя, че закъснява. Джени не тичаше, а ходеше бързо. След като тя излезе от библиотеката, момичето се запъти към момичешките спални на Хафълпаф. Тя остави чантата, взе едно писмо и се запъти към соварника, за да даде писмото на совата си.

Кейт и Дженифър тръгнаха към библиотеката и хафълпафката попита:
-Когато влезе за първи път в Хогуортс как се чувстваше?
Момичето се усмихна при спомена и каза:
-Чувствах се идеално.Винаги съм очаквала да дойда тук и нямах търпение.Всичко ми се струваше непознато и много вълнуващо.А ти как се чувстваше?-попита тя на свой ред,докато вече влязоха в библиотеката и се запътиха към масите за четене.Преди това обаче решиха да вземат книгите,които щяха да им бъдат нужни.Кейт беше напълно готова по Вълшебство и Билкология,затова взе книгите за ЗСЧИ и ГЗМС.Имаше чувството,че има още какво да се научи по тях.

Влязоха в библиотеката. Първокурсничката съвсем скоро беше тук и мирисът на книги я заплени.След като Дженифър изслуша Кейт, изненадващо дойде същият въпрос при Джени от Кейт. След като взеха книгите и седна, хафълпафката отговори:
-Ами..бях много развалнувана и нямах търпение да узнам в кой дом ще бъда. Беше сбъдната мечта, все пак всяко дете на моята възраст иска нещо вълшебно. Е, аз го получих, макар че знаех че това ще се случи.
Момичетата отвориха книгите и започнаха да четат. И двете си подхвърляха погледи. Дженифър много искаше да стане на 16-сет, но знаеше че тогава ще иска пак да е 1курс.Бърборанката пак си отвори устата и попита:
-Кейт, след 7курс каква искаш да бъдеш?Аврор или нещо друго...?

След като двете седнаха и отвориха книгите,Дженифър попита Кейт:
-Кейт, след 7курс каква искаш да бъдеш?Аврор или нещо друго...?
В този момент мина Мадам Пинс-библиотекарката и им каза едно доста дълго и недоволно "Шъът" и двете замълчаха,като Кейт почака жената да се отдалечи.След като вече беше на безопасно разстояние,за да не я чуе,грифиндорката се усмихна криво и отговори на въпроса й.
-Всъщност съм се замисляла за аврор,но всъщност мечтата ми е да участвам в отбора по Куидич на Америка.Искам да бъда бияч или търсач.
Кейт погледна отново книгата,която стоеше отворена на съдържанието-бе по ЗСЧИ и момичето затърси раздела за защитните и обезоръжаващи магии.След като отвори на страница 394-та вдигна отново поглед към първокурсничката и каза:
-Спортуваш ли куидич?Аз го убожавам,това е нещото което най-много обичам.
Кейт вдигна поглед и огледа разсеяно библиотеката-имаше доста хора,а навсякъде беше осветено от свещи по масите и светилници по стените.Във въздуха се носеше мирис на стари книги.Всичко беше толкова ярко към тавана-носеха се във въздуха безброй свещи,че чак да се заслепиш.

Дженифър също искаше да бъде аврор, не се бе замисляла за друго. Последното нещо което чу Джени бе въпросът на Кейт:
-Спортуваш ли куидич?Аз го обожавам, това е нещото което най-много обичам.
Мислите на Дженифър се завъртяха в друга посока. Момиче издиша тъй като беше задушно и разроши коса заради горещината. Тя поиска да подпре глава на ръката си. В момента в който тя премести лакътя си, силна болка се прояви на лицето й. Не знаеше какво е и какво да направи. Дори незнаеше от какво я боли, но се фокосира върху въпроса.
-Ами да, обичам този спорт. Жалко че първокурсници не влизат в отбора.-отговори с намусено лице хафълпафката.
Кейт забеляза че на Джени и има нещо. Тя я попита, но Джени не поиска да разкрие и само спомена ,,Нищо сериозно! Не се тревожи.'' Момичетата си поговориха и накрая станаха, взеха книгите за да се подготвят после и си взе довиждане, когато излязоха от библиотеката.

Изпуфтях, проснах се на дървеното столче, треснах малката книжка върху масата и погледнах лошо мадам Пинс. От своя страна тя ме изгледа спокойно, но повдигна пръст заплашително с думите "Шшт! Нито гък повече, госпожичке." Гррр.
Все още бях в лошо настроение, задето съм отново в Хогуортс. Снощи стоях до късно да довърша съчинението по история на магията и днес имах намерение да поспя до късно, защото първият ми час започваше в 11 и 30. Да, имах намерението.
Сутринта в 7:54 най-нахално бях събудена от забързани стъпки и пискливи гласчета. Останалите момичета не бяха пипвали домашното и всички оправяха косите си, слагаха очна линия и припряно слизаха в общата стая. За бога, човек дори не може да се наспи.
Не знаех какво да правя, затова след като се облякох и небрежно сплетох косата си на две плитки се отправих към Голямата зала. Закуската ми се състоеше от две малки препечени пълнозърнести филийки с масло и мед и топъл шоколад. На излизане грабнах една огромна чаша с кафе и се запътих към библиотеката.
Остра болка прониза главата ми. Прекарах векове в спорове с "милата" мадам Пинс, която упорито настояваше, че не мога да внеса напитката вътре. Дори факта, че бях един от най-редовните й посетители, не я разколеба. Накара ме да изпия цялото кафе пред вратата. Да, такова количество определено не се отразяваше добре на мозъка ми.
Бях дошла с намерението да си намеря една определена книга. Вдигнах я от масата и я погледнах. Island beneath the sea на Isabel Allende. Колко жалко, че нямаше оригиналния й вариант на испански. Разгърнах я и зачетох.
Не бях стигнала трета глава, когато някой ме прегърна през рамо.

Денят ми определено не вървеше добре. Отново бях в Хогуортс, а през ваканцията не бях пипнала домашните, както обикновено. Имах първи час в 12:30 и имах време да си науча по предметите за деня. Общата стая беше пълна с пискливи момичета от долните курсове, които се оплакваха от двата параграфа, които е трябвало да напишат. Прииска ми се да убия някого- аз имах да изпиша три пергамента.
Напълних чантата си с няколко допълнителни свитъка, мастило и перо, взех и учебниците си и се запътих към библиотеката. Нямаше да мога да напиша нищо, ако бях заобиколена от шумотевицата в Общата стая. Минах и през Голямата зала, която беше почти празна, хората още не се бяха върнали от почивка. Повечето пристигаха с летателна пудра към обяд, затова и повечето часове започваха тъкмо тогава. Взех чаша портокалов сок и една гофрета с шоколад и забързах към спокойствието на библиотеката. Постоях малко пред вратата, за да се уверя, че съм изяла всичко, ръцете ми не са мазни и нямам трохи по дрехите, за да не бъда пратена в болничното крило от мадам Пинс. Още при влизането си видях библиотекарката, която ме погледна навъсено. "Още една досада.", вероятно си мислеше. Да, още една, защото там вече имаше някого. Моята русокоска Нора.
Ухилих се отдалече, но тя нямаше как да ме види, защото беше с гръб към мен, очевидно забола нос в някоя книга. "Дотук с ученето.", казах си сама и се запътих към масата на приятелката си. Прегърнах я през рамото, а тя, леко изненадана, се обърна да види кой е толкова рано там.
- Ривър? Защо си тук? Не трябваше ли още да си в Сънбъри? - Тя се усмихна и ме прегърна, но беше изморена.
- Всъщност прекарах празниците в Париж. Не знам как го направи майка ми, но дори посетихме Лувъра. - Позволих си за секунда да се върна към приказните творби, които бях видяла. - Но достатъчно за мен, после ще разказвам скучните ми преживелици из света. Няма да забравя и за Сам. Но първо искам да чуя за твоята почивка, защото дочух, че не си била вкъщи. - Намигнах й заговорнически.
Тя се изчерви и вероятно щеше да си измисли оправдание да не ми разкаже всичко, но в този миг вратата се тресна и видях Ник да се появява, мъкнещ торба, вероятно с учебници.
- Започва се. - Промърмори мадам Пинс, отвори бързо някаква книга и се скри зад нея.

Първи ден в Хогуортс след ваканцията. След вълшебната ваканция вкъщи с Нора, естествено нямах време да си напиша всички домашни. За късмет обаче часовете започваха на обяд и имах малко време да напиша нещо. С цялата торба учебници се запътих към библиотеката. Хич не ми се искаше да срещам отново и за пореден път винаги ядосаната мадам Пинс. Влязох в библиотеката забързано и се запътих към масите, където имаше достатъчно място за всичките ми учебници. На една от масите седяха Нора и Ривър и си приказваха нещо. "Хах, и те са дошли да учат, но не е ясно докъде ще стигнат.."-помислих си и се усмихнах. Без разрешение хвърлих торбата с учебници на масата и поздравих:
-Здравейте - наведох се и целунах Нора. Седнах и Ривър продължи разговора си, от който явно беше доста заинтригувана.
-Нора тъкмо ми разправяше как е прекарала ваканцията си "с теб" - каза Ривър и се разсмя. По лицето ми се описа широка усмивка и се сетих за спомените от ваканцията.

- Нора тъкмо ми разправяше как е прекарала ваканцията си "с теб" - каза Ривър и се разсмя.
Едва не се задавих. Определено не исках да говорим точно за това, докато усещах зоркия поглед на библиотекарката върху гърба ми. Бях убедена, че отворех ли си устата, щях да изхвърча завинаги оттук и повече нямаше да ме пусне при книгите.
Не казах нищо, но затова пък лицето ми със сигурност приличаше на узрял домат. Ривър щеше да се издуе от смях, докато Ник с усмивка се настани на мястото до мен и прехвърли ръката си на рамото ми, така че да ме прегърне. Отзад зад нас мадам Пинс неволно се прокашля и аз побързах да се отдръпна, хвърляйки му извинителен поглед.
- Е, Рив, аз пък искам да чуя за твоята ваканция. Разкажи ми всичко за Париж.
И така се впуснахме в оживен разговор. Ник очевидно не беше много заинтересован, защото извади пергамент и започна да пише. От време на време задраскваше по някое изречение, след това добавяше нещо и накрая изтриваше всичко и започваше отначало.
По едно време Ривър започна да ми разказва за всичките лудости, които е вършила, и скоро и двете избухнахме в смях. Не минаха и две секунди, когато над главата ми дебела книга се затвори с трясък. При звука подскочих на столчето, а то напук на мен се сгъна и аз се строполих, претъркулвайки се на земята. Очевидно при падането си натъртих задника, защото едвам се изправих. С пламнали уши погледнах мадам Пинс:
- Какво?
- Госпожичке Нора, хич не ме вълнува нито това, че сте изключително интелигентна, нито това, че посещавате библиотеката почти всеки ден. Тук няма да позволя някои да се хихикат, докато другите се опитват да придобият знания!

Ник не изявяваше огромно желание да се включи в разговора, но аз бях твърде развълнувана, за да не разкажа на Нора за преживелиците ми в Париж и Сънбъри.
Но тъкмо когато стигах до съществената част и започнахме да се подхилкваме, приятелката ми някак успя да се изтърси от столчето право на земята. Мадам Пинс не закъсня и се скара на Нора, която още повече се изчерви. Помогнахме й да се изправи и си събрахме нещата, като мислехме да се скрием някъде между рафтовете, но преди това постояхме около масата, сякаш обмисляхме какво да правим. Хванах русокоската под ръка и й заразказвах за изненадата в Париж:
- Той беше там. Беше в града на любовта! И явно късметът беше на моя страна, защото се срещнахме тъкмо пред хотела ми. Вярвай ми, когато ти кажа, че е станал по-рус и по-синеок от преди. Едва успях да не изтърся някоя глупост, макар че определено ми отнемаше дълго, за да вникна в това, което ми казва. - Нора се усмихна.
- Недей да го разказваш толкова дълго. Какво стана? - Очите й блестяха, не можех да повярвам, че някой се вълнува чак толкова от жалките ми тийнейджърски прояви.
- Накратко: поканих го да излезем, прекарахме цялата вечер в разговори в едно кокетно кафене в центъра на Париж, изпрати ме до вратата на хотела и ме целуна за лека нощ. На другия ден пред вратата ми имаше цветя. - В този момент вече пищях от вълнение, защото за първи път споделях случката с друг, освен майка си.
Мадам Пинс отново се запъти към нас, но Ник пръв ни каза да сме тихи, като сам тресна книгата си и въздъхна:
- Нора, ти очевидно нямаш желание да се похвалиш, но аз имам, и то огромно.
Тя отново се изчерви, а аз се ухилих, като че ли беше Коледа отново.
- С удоволствие ще чуя за преживелиците ви, но нека се преместим някъде между рафтовете, защото мадам Пинс вече хвърля огън.